На 17 май 2018 г. се навършват 463 години от смъртта на св. вмч Николай Нови Софийски. Роден е през 1510 г. в Янина, където усвоява обущарския занаят. След смъртта на родителите си се установява в София, създава свое семейство, но много скоро напуска града и постъпва в гвардията на влашкия воевода Мирча. Отново се завръща в София, след време, а неговите колеги, занаятчии-обущари успяват чрез измама да го обрежат. Въпреки този брутален акт, Николай не се отрича от християнската вяра. По тази причина е заловен, измъчван, съден и жестоко убит на 17 май 1555 г.
Тялото на Николай е изгорено, но вярващи християни събират малки частички от черепа и кости. Така спасените мощи поставят в ковчега при мощите на св. крал Милутин в несъществуващия днес храм „Свети Архангели – Безплътни сили”.
На църковен събор, свикан в София от митрополит Яков, непосредствено след кончината на Николай, той е канонизиран за светец. Софийският духовник дякон Матей Граматик, очевидец на случилото се, изготвя служба и пространно житие за светеца. Няколко десетилетия по- късно, в 1596 г. в Куриловския манастир преподобний Пимен прави първото му изображение в стенопистта на манастирската църква. Зографът изобразява светеца като млад мъж, без да се съобразява, че той е бил на 45 г., когато умира за христовата вяра.
В началото ХVІІ в. образът на светеца се появява в култови сгради на територията на днешна Македония, а през 1616 г. – в сеславския манастирски храм „Св. Николай Мирликийски” и в търновската църква „Св. Георги”. Към средата на ХVІ в. е изобразен и в много храмове на територията на дн. Сърбия. През 1703 г. св. Николай Нови Софийски е стенописван и в Арбанашкия манастир „Успение Богородично”. Пайсий Хилендарски и неговата „История славянобългарска” правят светеца изключително известен в годините на Българското възраждане. Той е стенописван от Захарий Зограф в Рилския, Троянския и Преображенския манастири. През 1869 г. Никола Образописов го включва в стенописната украса на Долнолозенския манастир „Св. Спас” край София. Най- вероятно е изобразяван и в храмовете на малки населени места, като например в храма на с. Белотинци Монтанско.
От самото начало на ХХ в. в София действа храм с патрон „Св. Николай Нови Софийски”. В него се пази икона и сандъче с мощите на софийския светец, които се изнасят за литийно шествие на 16 май вечерта, а на 17 май през целия ден са обект на почит от вярващите. В 70-те години на ХХ в. на лобното място на светеца в старата местност „Търницата ”, днес на ул. „Цар Симеон”№ 125, е издигнат параклис, който се посещава от вярващите всеки делничен ден в ранния следобяд.
Във втората половина на ХХ в. св. Николай Нови Софийски е стенописван медальонно или в цял ръст съответно в митрополитския храм „Св. Неделя” и в енорийския храм „Св. Георги” в с. Бистрица. На двете места светецът е изобразен заедно с друг, изключително популярен софийски светец – съответно св. Терапонтий и св. Георги Нови. Впечатляващо е изображението на двамата местни светци в шопски носии в бистришкия селищен храм.
