На 28 май 2018 г. се почитат 503 години от гибелта на св. пр. Софроний Софийски (Български). Той е живял на границата между ХVІ и ХVІІ в. Сведения за него дава софийският книжовник поп Пейо, който е автор на житието на св. Георги Софийски, загинал заради християнската си вяра през 1515 г.
Софроний със светско име Стефан бил енорийски свещеник в софийското село Пенкьовци. Заради сериозни притеснения от османските управници, напуска селото и се заселва в София, а след това бяга във Влашко при воеводата Радул. Там умира съпругата на о. Стефан и той се замонашва с името Софроний. След смъртта на неговия патрон Радул, Софроний се връща в българските земи и остава послушник до края на живота си в един от русенските манастири. Там той жестоко е посечен от един манастирски слуга с брадва.
Три години по- късно Софроний „се явява” на живеещите в манастира, които изпълнили неговото „внушение”, разкопали граба и намерили там неговите мощи нетленни и благоуханни. Поставили ги в ковчег за всеобщо поклонение.
