Фаталният край на войните за национално обединение и претърпените две национални катастрофи внасят сериозни промени в българския политически живот. Старите буржоазни партии са изправени пред политически банкрут.
Народното недоволство се стоварва изключително върху либералните формации, които управляват страната през Първата световна война. Доминиращо влияние в обществото заемат БЗНС и БРСДП (т.с.). След проведените на 28 март 1920 г. парламентарни избори за ХIХ ОНС Земеделският съюз печели мнозинство в парламента, установява самостоятелно управление, а неговият лидер Александър Стамболийски се ползва със значителна популярност.
За да оздрави състоянието на държавата след крушенията, както и за да прокара вижданията си за по-нататъшното обществено развитие, БЗНС инициира и прилага мащабни реформи, които засягат всички сфери на живота. Промени се извършват във финансовата и данъчната система, в селското стопанство и кооперативното дело, в съдебната уредба, в културната област и образованието. Паралелно с преобразованията властите редуцират имотите на църквата, ограничават възможността за притежаване на едра градска собственост, въвеждат трудовата повинност, осъществяват прехода от наборна към доброволческа армия, съгласно изискванията на Ньойския договор и др.
Реформите на БЗНС му спечелват много врагове. Цели прослойки от обществото се настройват срещу управляващите. Едрите собственици реагират поради отнемане на част от имотите им. Търговското съсловие е недоволно заради държавната регулация на пазара. Част от градската интелигенция се чувства пренебрегната. Военните са настроени против земеделците, а причината са масовите съкращения в армията. Македонските българи обвиняват Ал. Стамболийски в „покорство” пред Белград. От своя страна правителството се изкушава да прилага нови и нови крути мерки срещу противниците си. Допълнително самочувствие му дават спечелените на 22 април 1923 г. избори за ХХ ОНС. Режимът придобива все по-авторитарна форма, а неговите лидери прекалена самоувереност.
Всичко това ускорява подготовката на преврат срещу земеделския кабинет. Той е осъществен в ранните часове на 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз и непартийната организация Народен сговор. Метежниците свалят от власт законно избраното правителство, а антиконституционният акт е одобрен от държавния глава цар Борис III. По предварително изготвени списъци са предприети арести и убийства на земеделски лидери. Сред тях на първо място вниманието е съсредоточено върху Ал. Стамболийски.
По време на преврата премиерът се намира в родното си село Славовица, Пазарджишко. Междувременно избухват стихийни селски вълнения, останали в историята като Юнско въстание. Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Силите са неравни, а местният гарнизон е на страната на превратаджиите. При това положение на 11 юни той нарежда на селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър генерал Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков земеделският водач да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по задържането на премиера се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски остава сам и прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е арестуван при село Голак. Отведен е в Пазарджик, където е предаден на групата на капитан Харлаков. Оттам е прехвърлен във вилата му село Славовица. Тук е убит от членове на ВМРО, водени от скопския войвода Величко Велянов. Стамболийски издъхва на 14 юни 1923 г. след нечовешки изтезания и жестоки мъчения.
