На 2 август (20 юли стар стил) 2018 г. се навършват 115 години от избухването на първия етап от Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г.
Това въстание се явява продължение на освободителните борби на българския народ от XIX в. с връхна точка Априлското въстание (1876 г.) и представлява най-сериозният опит на българите, останали в европейските владения на Османската империя след решенията на Берлинския конгрес, да се освободят чрез революция.
През 1903 г., на Илинден, населението на Битолския революционен окръг се надига масово срещу турската власт. на отделни места наред с българите въстават и представители от други народности (най-често власи). Върховен момент от историята на Илинденското въстание е превземането на Крушево и създаването на Крушевската република, която със своето десетдневно бурно съществуване показва нагледно как населението на Македония и Одринско ще устрои своя живот, когато извоюва свобода и автономия за родния си край.
Напразни обаче се оказват надеждите за международна подкрепа. Обществеността в различни страни издига глас в защита на въстаналото население. В България се създават множество комитети за съдействие, събират се средства, оръжие, набират се доброволци. Щабът на въстанието начело с Даме Груев се обръща към българското правителство за военна помощ. Въстаниците обаче не получават реална подкрепа отникъде. Въстанието е разгромено след героична съпротива. опустошени са стотици села, десетки хиляди жители на Македония и Одринско намират подслон в България, а друга част поема пътя на емиграцията.
Тук публикуваме спомени на илинденеца Лазар Палчев (1876-1960 г.) от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония. Като участник в Илинденско-Преображенското въстание, той е бил знаменосец на Косинското знаме, съратник на войводите Лазар Поптрайков и Васил Чекаларов и един от последните, останали да се сражават при Псодерската кула. По-късно Лазар Палчев емигрира в САЩ и в град Медисън, щата Илинойс, отваря своя бакалница, месарница и хлебарница. Става деец на Македонската патриотична оранизация, основана от македонската българска емиграция в САЩ и Канада. Години по-късно неговите спомени биват публикувани в основното печатно издание на организацията – вестник „Македонска трибуна“, броеве 1323, 1324 и 1325 от 1952 г.
