На 27 юли т. г. в храм „Св. Седмочисленици” са отбелязани 115 години от освещаването на основния му престол. Това е деня и на неговия храмов празник. Празничната служба е ръководна от белоградчишкия епископ Поликарп. В този ден Българската православна църква почита деня на „Св. Седмочисленици”- св.братя Кирил и Методи, Наум , Горазд, Сава, Ангеларий и Климент. През ІХ – Х в. те създават и разпространяват писменост и образованост на славянобългарски в българските земи. На този ден Климент умира последен от седемте съмишленици, в деня на своя любим светец – св. Пантелеймон и денят на неговото успение е едновременно ден на стария светец и ден на св. Седмочисленици.
Мястото, върху което е построен храма „Св. Седмочисленици” е усвоено като свято още от времето на траките. Там е имало светилище на здравеносното божество Асклепий. В V-VІ в. е построен християнски храм, впоследствие – голямо подворие на Рилския манастир, а от ХVІ в. джамия, чийто проект е дело на архитекта Синан. Независимо, че нейн патрон е Коджа дервиш Мехмед паша тя е известна с името „Черната джамия”, тъй като минарето й било от гранит. При едно от земетресенията в София, минарето пада и по стар мюсюлмански обичай джамията е изоставена.
След Освобождението 1878 г. сградата последователно е военен склад и затвор. Между 1901 и 1903г. по план на руския архитект Александър Померанцев и работни проекти на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов, тя е преустроена в храм. Идеята за преустройството и патрона на християнския храм е на Петко Каравелов. Средствата са събирани от доброволни пожертвования на гражданите от енорият. Използвани са и 40-50 000 лв. от паричния фонд на стария храм „Св. Петка”, предназначени за изграждане на нова църква със същото име.
При преустройството са съборени минарето и медресето и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Иконостасът е зидан с гипсова орнаментика. Иконите са дело на български художници, възпитаници на Рисувалното училище в София. Царските двери и разпятието са резбовани от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.
Централния престол, посветен на св. Седмочисленици, е осветен от софийския митрополит Партений на 27 юли 1903 г. Южният престол - на „Вси български светии” е осветен през 1956 г. от патриарх Кирил, а северния престол, посветен на Иван Рилски остава неосветен.
Изписването на храма продължава около 70 години. През 20-те години с пари от дарение е изписан купола на храма. Стенописите са дело на проф. Никола Маринов и Господин Желязков, а орнаментите на Харалампи Тачев. През 70-те години, отново с дарение е изписана олтарната абсида. Стенописите са дело на Николай Ростовцев и Димитър Бакалски, а орнаментите – на Александър Сорокин. През 1996 г. създадените стенописи са осветени.
Патронната икона е направена и поставена на кампанарията, под часовника, през 2002 г.с помоща на анонимно дарение. Часовникът е изработен от Георги Хаджиниколов и продължава да работи до днес.
В близост до храма, на изток от олтарната стена, са погребани Екатерина и Петко Каравелови. По време на управлението на ген. Владимир Вазов 1926 – 1932 г. площадът пред църквата е разчистен и е оформена градина, по проект на френския градинар Йосиф Фей.
Днес храмът и градината са обичано и предпочитано място за столичани от различни поколения по различни поводи.
