През месец март 2019 г. се навършват 80 години от началото на строежа на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Сградата е една от най-емблематичните в столицата. Обявена е за паметник на културата от национално значение през 1978 г. Изградена е в паркова среда, а значителният по размери зелен партер я отделя от булевардното пространство. Библиотеката е мощен акцент в градоустройствената среда. С изявения си, но сдържан обем, организира пространството и успокоява стиловото противоречие на околните сгради (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национална художествена академия и др.).
Въпросът с изграждането на национална библиотека е вълнувал културната общественост дълго без реализация. Ситуирането на сградата е многократно променяно. С възлагане проекта на големите български архитекти – Цолов и Василев, се намира съвременно решение за съхраняване на голяма част от българските книжовни ценности.
Плановата структура е с ясно функционално зониране: приемна част, информационна, читални, фондохранилища. Сградата е компактна, лежаща спокойно в парковата среда, с много изявен и изящен пропорционален обем – един от върховите обекти на съвременната класика в национален мащаб.
Конструкцията е скелетна стоманобетонна с преодоляване на големи отвори. Над читалните е осигурено горно осветление с армирани стъкла, а фасадите са облицовани с врачански камък. Всичко е запазено оригинално. При този обект наблюдаваме високи качества на архитектурно-художествен синтез както при екстериорното третиране (колони, обрамчвания около отвори, корнизи), така и в интериора – настилки, стълбищни парапети, облицовки, богато профилирана дограма. Обзавеждането е изискано и представително, решено със сдържан детайл, отговарящо на функциите на обекта.
