През месец май 2019 г. се навършват 90 години от откриване на сградата на Българската академия на науките.
Постройката е един от символите на столицата. Тя е декларирана през 1976 г. като архитектурно-строителен и исторически паметник от национално значение. Разположена е на ъгъла на бул. „Цар Освободител“ и ул. „15ти ноември“. Сградата граничи с парцелите на други паметници на културата от същия период. Входът на старото крило е обърнат към пл. „Народно събрание“, а този на новото – съм северозападната фасада на Народно събрание.
Обектът е част от ансамбъла по бул. „Цар Освободител“ и осъществява пространствената връзка между пл. „Народно събрание“ и пл. „Александър Невски“. Заобиколен е от сгради от почти всички строителни периоди от Освобождението (1878 г.) насам. Отличава се като силен акцент в градоустройствената структура като запазва уличния фронт и силует. В ралични периоди до 1944 г. тук се помешава Министерство на вътрешните работи.
Южното крило на сградата е изградено през 1892 г. от архитект Херман Майер, а северното – след конкурс през 1925 г. от архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров. Плановата схема и на двете е коридорна, с двустранно разположение на помещенията. Схемата е с висока типологична стойност.
Сградата е сложен обем, като пространственото решение е продиктувано от богатите функции. Решена е в духа на неокласицизма, като новото крило е свързано със старото стилово много сполучливо. Източната фасада е решена симетрично, с централна извисена част, завършваща с фронтон и две фланкиращи кули, увенчани с куполи.
Технологията на изгтаждане и материалите са характерни за този строителен период. Мазилката е с богата щукатура, с оригинална дървена дограма на вратите и прозорците, медна ламарина по куполите и марсилски керемиди на покрива. Детайлът в екстериора е повлиян от неокласицизма. Богато е оформянето на прозоречните отвори с полуколони, балюстради, арки с ключови камъни – медальони, конзоли на главния корниз, пиластри, декоративни решетки.
