Регионален исторически музей – София стартира своята нова рубрика, озаглавена „Истории от древността”. В нея ще бъдат представени различни теми от античната и средновековна история, археологически открития и находки, ежедневието и забавленията на хората и др. Разбира се, фокус ще сложим върху развитието на цивилизациите населявали територията на днешна София и региона – най-ранните земеделци, мистичните траки, цветущия античен град Сердика и все още малко познатия средновековен Средец.
ХИГИЕНАТА В АНТИЧНА СЕРДИКА
На територията на Римската империя са проучени стотици бани и бански комплекси (терми), които се смятат за важен белег на градската култура. Те са и неизменна част от римските военни лагери. Имали са много повече функции от хигиенната. Били са място за спорт, забавление и дори източник на последните градски клюки - своеобразен център на обществения живот.
Банските постройки са били разделени на множество помещения с различно предназначение и с различна температура на водата. Посетителят минавал последователно през няколко къпални: фригидарий - за къпане със студена вода, тепидарий - за къпане с топла вода, калдарий - басейни с гореща вода, латрина - тоалетно помещение. В банята се е влизало през преддверия, водещи към съблекални. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал. Съобразявайки се с канона, римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение. За процедурите в потилните e бил нужен изключително горещ въздух, който се е доставял от системата за отопление на баните, наречена хипокауст. В повечето сгради е имало специални зали за обмазване с лечебни и ароматни балсами и масажи.
Многобройните помещения на баните трябвало да осигурят на посетителите не само удобства, но и наслада за духа. Къпалните и залите били украсени с мраморни облицовки, колони и статуи, с пъстроцветни мозайки и фонтани. От чучурите на многобройни чешми бликала студена и топла вода. В галериите около къпалните са били разположени магазини, които предлагали разнообразни стоки, гостилници, бордеи и. т. н.
В Източната част на империята традицията за посещение на обществените бани се запазва и през Късната Античност. Уважаваният гражданин е трябвало да се грижи активно за своето здраве и външен вид. Съветите на известния енциклопедист Целз за здравословен живот все още звучат актуално и днес. Според него човек трябва да бъде в града, но и да спортува и работи извън него, понякога да пирува, но и да се въздържа; да посещава топлите бани, но да използва и студените води.
Високата обществена значимост на термите като място за хигиена, спорт и социализация, е довела до погрешното разбиране, че чистотата в тях е била на изключително високо ниво. Всъщност посетителите в тях били изложени на много повече инфекции поради липсата на пречистваща система и на препарати за дезинфекция. Различни форми на сапун са били познати в Гръко-римския свят, но в днешната му позната форма, той навлиза в масова употреба за лична хигиена вероятно доста късно в Античността. Къпането на болни и здрави заедно също е било проблем, поради което в началото на I в. то е било регулирано със специално законодателство. Баните не са били специално разделени за мъже и жени, а е имало отделни дни и часове за посещение. Подобна практика виждаме дори и в някои софийски градски бани в началото на XX в., които са били отворени за мъже и за жени в отделни дни.
Баните са имали нужда от голям персонал, който се е състоял както от хора, отговарящи за поддръжката на сградата и температурата в нея, така и обслужващ персонал, занимаващ се с поливането на вода, масажите с благовонни масла и други процедури. Гардеробиерите също са били нужни, тъй като е имало чести случаи на кражба на дрехи и лични вещи в баните.
В сравнение с останалите римски и късноантични центрове в днешна България, в антична Сердика известните обществени бани са повече на брой. Без съмнение причина е наличието на местните минерални извори, разположени в северната част на защитената градска площ (непосредствено на юг от Баня баши джамия). Тяхното строителство започва от средата на ІІ в. и съществуването им продължава до началото на V в.
Бианка Василева, РИМ-София
Д-р Карина Симеонова, РИМ-София
Елена Николова, РИМ-София
На снимките: Останки от римски терми на територията на Античен културно-комуникационен комплекс Сердика /IV – V в./
