В края на 20-те години на миналото столетие населението на София значително нараства и достига близо 250 000 жители. Въпреки сериозните битови и здравословни проблеми, които имат, софиянци търсят различни форми за разтоварване от „сивото ежедневие” и приятни развлечения.
До голяма степен те се обуславят от годишните сезони. През горещите летни месеци, когато навсякъде се виждат тежки облаци прах и цари задух, жителите на столичния град се нуждаят от места за разхлаждане. Обикновено те използват възможностите, които им предлагат водоемите около София, разположени по течението на река Искър. Традиционно до тях се организират излети. Вечер се опъват палатки, а някои спят под открито небе. Ала сред гражданите и общинската управа постепенно узрява идеята за изграждането на летни открити къпални в рамките на столицата.
В хронологически порядък на откриването им на първо място стои „Дианабад”. Комплексът отваря врати на 19 юли 1931 г. Той е построен от Димитър Пехливанов, деятел на плувния спорт и собственик на развъдник за риба. Съоръжението е разположено зад „Ловния парк” непосредствено до спирка „Семинарията” (днес гара „Пионер”) на околовръстната железница. То включва 50-метров басейн с олимпийски размери и кула за скокове във вода с площадки от 1, 3, 5 и 10 метра.
Къпалнята е много добре подредена, но на практика се намира в покрайнините на града и до нея няма удобна транспортна връзка. Освен това е един от основните центрове за провеждане на ежедневни тренировки по плуване и водна топка. Системно се организират спортни състезания от национален и международен мащаб. Тези предимно официални функции на „Дианабад” рефлектират върху нейното използване от масовия посетител. Тя често е затворена за гражданите, но независимо от това плажът ги привлича от късна пролет до ранна есен. От неговите импровизирани трибуни те се запознават със същността и спецификата на водните спортове.
Значително по-мащабна е къпалнята „Мария Луиза” в Борисовата градина. Решението за нейното построяване е взето от Столичната община в началото на 1937 г. Общата стойност на проекта, реализиран от архитект Борис Далчев, е 8,5 милиона лева. При изграждането са изкопани 8200 кубика пръст, употребени са 2460 кубика бетон и над 100 тона желязо. Тържественото откриване е на 6 юли 1938 г., а лентата е прерязана от кмета инж. Иван Иванов.
Комплексът заема около 40 000 кв.м площ. Почти отвсякъде е заобиколен от борова гора, над която откъм юг се очертава характерният за София силует на планината Витоша. Къпалнята е предвидена за 5000 посещения дневно. Разполага с четири басейна с различни размери и дълбочина, от които два са детски. Общият им обем е 4700 кубически метра. Около тях са наредени 30 душа за изплакване.
Размерите и съоръженията са съобразени с международните олимпийски изисквания. Водната маса идва от Рилския водопровод и се затопля с пара. Пречиства се чрез филтрова инсталация и се дезинфекцира с хлор. Температурата на водата е 22-25 градуса. В сградата на къпалнята има гардероб и просторен бюфет. Нейното предимство е, че се намира близо до центъра на града и това улеснява достъпа на гражданите. След Втората световна война тя е преименувана и по време на „соца” се нарича „Република”.
„Мария Луиза” масово се посещава от софиянци и от жители на близките села. Техният брой варира между 120 000 и 175 000 годишно. Тези числа са внушителни, като се има предвид, че в края на 1940 г. София наброява 423 640 души, а през 1956 г. тя е с около 600 000 население. Комплексът предлага добри възможности за плажуване. Около басейните има обширни затревени пространства, където посетителите се препичат или под сянката на дърветата играят карти и табла. След това плуват и използват кулата за скокове. Къпалнята разполага и с просторен ресторант-градина, който е популярно място за вечерни забавления.
За да задоволи нуждите на разрастващата се столица, Общината продължава своите усилия за създаване на центрове за летни развлечения. През април 1938 г. се приема решение за построяването на нова къпалня в квартал „Коньовица”. Цар Борис ІІІ изказва своето благородно пожелание вместо готвения златен прибор като подарък от градската управа по случай рождението на престолонаследника, парите да бъдат използвани за изграждането на необходимото съоръжение в този беден район на София. Плажът започва да функционира на 26 юли 1942 г. под името „Княз Симеон Търновски”. Състои се от два басейна с различни размери и дълбочина. Единият е разделен на две части и се използва от опитни плувци. Вторият е предназначен за деца и е значително по-плитък.
В рамките на комплекса е включена и масивна постройка, където се помещават гардероби и бюфет, а по-късно и квартална баня. Подобно на други обекти в столицата и в страната, които носят имената на членове на царската фамилия, след установяването на комунистическото управление къпалнята е с ново наименование – „Чайка”.
През годините тя се превръща в притегателен център за жителите на няколко софийски квартала. Тук се създава неповторима атмосфера. Басейните гъмжат от зажаднели за плуване стари и млади хора. Повечето от тях се препитават с хамалски труд. Заедно се къпят българи и цигани, срещат се приятели от съседни махали.
Всички с удоволствие практикуват самоуки плувни стилове, а някои правят опити за акробатични скокове и гмуркане под водата. Разказват се вицове и случки от ежедневието, като се използват изрази от тарикатския жаргон. Наоколо цари едно безгрижие, изпълнено с радост. На импровизирано футболно игрище мнозина демонстрират своите спортни умения. Изобщо тази къпалня е привлекателно място за поколения софиянци от тази част на столицата, които се отдават на летен отдих и развлечения.
Каква е по-нататъшната история на споменатите три открити летни къпални ? Днес продължава да работи само „Дианабад”. Тя е запазила своята автентичност и привлекателност. Почти не се използва вече за тренировки и спортни състезания, съхранени са и природните дадености около нея. А това привлича многобройни посетители, които се радват на лятното безгрижие.
Не така позитивно стоят нещата с другите два плажа. След 1989 г. на „Република” е възстановено старото име „Мария Луиза”. Комплексът е приватизиран и става частна собственост. Известно време се използва по старото си предназначение. Внесени са незначителни корекции в инсталациите, създават се нови зони за развлечения. Но в един момент неочаквано настъпва рязка промяна. По неизяснени причини къпалнята затваря врати и престава да функционира. Тя е заградена с метални плоскости, а част от съоръженията стоят непокътнати. От няколко години Столична община води съдебни дела за възстановяване на собствеността върху „Мария Луиза” и има позитивното намерение отново да я превърне в приятно място за отмора и почивка на софиянци и гости на столицата.
Най-негативна е съдбата на плажа „Симеон Търновски” или „Чайка”. След „установяване на демокрацията” в България той тотално е ликвидиран. Сградата, басейните и пространството около тях са напълно разрушени и изравнени със земята. На тяхно място сега се намира един празен терен срещу пожарната команда на район „Възраждане”. И само старите жители от близките квартали, когато минават оттам, с умиление си спомнят за неповторимите мигове, прекарани в къпалнята.
Д-р Александър Мирков, РИМ-София
На снимките:
1. Къпалня „Дианабад“, 1932 г.
2. Къпалня „Мария Луиза“, 1942 г.
3. Къпалня „Мария Луиза“, 1942 г.
4. Лятна къпалня „Княз Симеон Търновки“ в кв. „Коньовица“
