София има своето Възраждане и значими възрожденци. Софиянци преживяват всеобщия български възрожденски подем през втората половина на XVІІІ и през XІX век. Представителите на софийския възрожденски елит в лицето на учители, просветители, общественици и дарители активно участват и подпомагат борбата на софиянци за светско образование, против социалните притeснения на гръцките владици и в подготовката на Българската национална революция.
САВА И ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВИ: УЧИТЕЛЯТ И ГОСПОЖАТА
През 1839 г. по инициатива на софийската църковна община при митрополитския храм „Св. Неделя” се открива първото взаимно училище. Захарий Икономович Круша (1808/10 - 1881) е първият учител в него, поканен да преподава по взаимоучителният метод. Неговият ученик Манол Лазаров продължава делото му.
С назначаването на Сава Филаретов (1825 - 1863) – един от денкоглувските стипендианти, за главен учител в София през 1857 г. започва нов етап в развитието на българското светско образование в града. Той изработва и публикува през 1858 г. „Устав на Софийското българско училище”. В него се определя управлението на училището – поддръжка, права и задължения на учениците и техните родители, както и обществения статут на училището, неговата двустепенност - взаимно и класно и доброволните пожертвувания на гражданите за издръжката му.
Името на Филаретов се свързва и с противопоставянето на местния представител на Цариградската Патриаршия, с борбата на софиянци срещу гърцизма и включването им в движението за независима българска църква.
Инициативата му за организиране и на Девическо училище в София, среща материалната подкрепа на Димитър Трайкович - софийски първенец, благодетел и дори кмет на града веднага след Освобождението. Откриването на „Трайковото училище” през 1859 г. е с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на представители на местната власт, софийските първенци и европейските дипломати.
Една от първите ученички в девическото училище е Йордана Хаджи Коцева Филаретова. Тя е родена на 19 март 1843 г. в София в заможното семейство на видния търговец Коце (Никола) Иванов. Баща й е голям родолюбец и подпомага духовното развитие на съгражданите си през 60-те и 70-те год. на XIX век.
Двамата сключват брак на 16 октомври 1860 г., когато тя е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир.
През 1861 г., преследвано от местната турска власт, младото семейството е принудено тайно да напусне София като намира спасение в Русия, където години преди това Сава получава своето висше образование. Руското министерство на външните работи назначава Филаретов на работа в руското консулство в Одрин и в руското посолство в Цариград. След като обаче здравословното му състояние се влошава, той е изпратен в Кайро като вицеконсул , където на 13 ноември 1863 г. умира от туберкулоза.
Останала вдовица твърде млада, Йорданка Филаретова за известен период от време живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в родния си град. Тук заварва революционното движение, в което се включва с огромно желание и сили. Възползвайки се от високото си обществено положение и връзките си с всички видни софийски семейства, Филаретова помага по всякакъв начин. Близка е и на Васил Левски, който често отсяда в дома й.
Йорданка Филаретова е единствената жена в София, към която, в знак на уважение, се обръщат с „госпожа“. Около нея се събират софийските гражданки. През 1869 г. по нейна инициатива в София е основано женското дружество „Майка“. То подпомага бедни деца, отваря и поддържа училища, организира сказки, насърчава и подпомага желаещите да се учат.
След Освобождението (1878) “Госпожата“ продължава своята обществена дейност. По време на Сръбско-българската война (1885) става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“, учреден от княз Александър Батенберг I.
След смъртта на сина си от туберколоза, тя дарява всички средства заделени за неговото образование за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“. Учебното заведение е не само първото по рода си в страната, но задава и стандартите по отношение на девическото стопанско образование. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.
След като през 1896 г. Йорданка Филаретова пренася в родината костите на мъжа си от Кайро, тя се оттегля от обществения живот, завещава имотите си на църквата „Св. Неделя“ и заживява в Кремиковския манастир.
През 1909 г. основава благотворителното дружество „Всех скорбящих радость“. Първоначалната му цел е да се открие приют за бедни и самотни възрастни хора. Теренът за построяването му е предоставен безвъзмездно от Софийската община. Приютът е официално открит на църковния празник Кръстов ден – 14 септември 1914 г. В края на живота си се отдава на служба на Бога и прекарва дните си в пост и молитви. Живее скромно в сградата на приюта, където на 25 април 1915 г. напуска този свят. Благодетелката оставя всичко свое за благотворителност.
През 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, завършена през 1927 г. След години сградата започва да се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.
Мечтата на Йорданка Филаретова да построи църква, е осъществена от последователите на нейното дело. Към приюта е построен и през 1928 г. осветен храмът „Покров Богородичен“.
В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на съпруга ѝ.
В колекциите на РИМ-София се съхраняват художествен портрет на Йорданка Филаретова, брошка с лика на нейният съпруг, както и старопечатни книги от личната библиотека на Сава Филаретов – предимно речници и лексикони.
Портретът е част от художествената сбирка към фонд „Изкуство“. Представлява маслена кавалетна живопис, представяща „Госпожата“ в модерно за времето си градско облекло.
Колекцията книги от личната библиотека на Сава Филаретов са предимно речници и лексикони. Върху предният им форзац са поставени етикети „Из книгохранилището на софийското българско училище С. Ф.” (Сава Филаретов). Те се съхраняват в колекция редки, ценни и старопечатни книги на РИМ-София.
Портретът на Йорданка Филаретова, брошката й, както и книги от личната библиотека на съпруга й, бяха изложени във временна експозиция на РИМ-София, посветена на юбилейните 140 – години от Освобождението на България през 2018 г.
Десислава Първанова, РИМ-София
На снимките:
1. „Портрет на Йорданка Филаретова“, масло върху платно, автор Иван Христов – РИМ-София.
2. Брошка на Йорданка Филаретова, сребро. От едната й страна - портрет на Сава Филаретов - РИМ-София
3. Плоча на ученичка от III отделение в основно училище „Сава Филаретов“ на ул. „Алабин“, 1899 г. – РИМ-София
