В края на ХІХ век идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение намира широко разпространение сред българското общество. Под влияние на европейската практика в много градове ентусиасти започват да създават гимнастически дружества със сходна структура и с различни наименувания.
Техни ръководители са учители по гимнастика- чужденци и българи. Те обаче не поддържат преки контакти помежду си.
Инициатор за тяхното обединение е организацията „Юнак” в столицата. На 15 август 1898 г. в салона на Първа софийска мъжка гимназия се свиква конгрес и се учредява Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Неговият девиз е лозунгът „Здрави и силни – дружно за Отечеството”, а печатен орган е списание „Здраве и сила”.
През следващите години движението се разраства лавинообразно и членовете на „Юнак” непрекъснато нарастват. Към 1910 г. в съюза има 48 дружества с 4200 юнаци, 400 юнакини и 6900 юноши. Устройват се юнашки събори в различни градове на страната: Варна – 1900 г., Пловдив – 1902 г., София – 1904 г. „Русе – 1907, отново София – 1912 г. Те продължават обикновено 3 – 4 дни, а участниците са между 700 и 4000 представители на различни дружества и гости от соколски организации.
Програмата на съборите включва тържествени манифестации, откриване и литургия от свещеници, общи гимнастически упражнения, представяне на всяко дружество, състезания по народни игри, борба, хвърляне на копие, бягане 100 и 1000 метра и др. Завършват с народни хора и шествие в града където се провеждат.
Войните 1912-1918 г. прекъсват успешното развитие на Съюза „Юнак”. Печатният орган престава да излиза, не се организират и събори. След края на Първата световна война трудностите продължават. Много от юнашките кадри намират смъртта си по бойните полета. Господства обществено униние.
През 1920 г. организацията свиква свой конгрес, на който се прави опит за укрепване на „Юнак”. В същото време страните победителки от Антантата влизат в остри противоречия с юнашката организация и Съюзната комисия я обявява за разтурена. От началото на 1923 г. Съюзът е подложен на твърд натиск от правителството на БЗНС. Предприемат се и стъпки за отстраняване на неговото влияние сред младежта. Преустановена е държавната подкрепа за юнашките клубове, отменят се привилегиите на „Юнак” за ползване на училищни площадки и салони.
Въпреки тази негативна обстановка Съюзът започва да се възстановява. Той прави цялостна реформа на своята система за телесно възпитание. Предлагат се нови инициативи, насочени към разширяване на кръга на симпатизантите. Широко развитие получава юнашката просвета.
„Юнак” осъществява мащабна програма за строителство на спортни училища и съоръжения в цялата страна на доброволен принцип. Сред тях се откроява преустройството на едноименния стадион в София, открит още през 1904 г. Съюзът постепенно възвръща своето положение на влиятелна организация и отново получава значителна подкрепа от държавни и общински институции. Практическа изява на този възход е Шестият юнашки събор, проведен от 15 до 20 юни 1924 г. в София. Той е юбилеен и ознаменува 25 години от съществуването на първото основано в България дружество „Юнак”.
Предстоящите юнашки тържества предизвикват голям интерес сред столичното гражданство. Градът придобива празничен вид. Почти с всеки влак до късно вечерта на 14 юни пристигат отделни провинциални дружества, които се посрещат от специална комисия. Открояват се и представителите на юнашкото движение от Чехословакия.
На Лъвов мост е построена тържествена арка, украсена със зеленина и трикольори. Под тях са поставени надписите: „Здравейте юнаци” и „Здрави и силни дружно за Отечеството”. Държат се приветствени речи. След това гостите дефилират по улиците до определените им квартали. Най-многобройни са групите от Варна и Русе. Общият брой на юнаците, юнакините, юношите и девойките надхвърля 15 000 души, които представят 46 юнашки дружества. Те се настаняват основно в училища, които са разпуснати в шестдневна ваканция. На следващия ден участниците в събора правят генерална репетиция за предстоящите игри.
На 16 юни 1924 г. в 10:00 ч. е тържественото откриване на стадион „Юнак”. С построените трибуни и нови приспособления игрището може да побере повече от 20 000 зрители. Присъстват цар Борис ІІІ, който е почетен председател на българската юнашка организация, цялото правителство, начело с премиера проф. Александър Цанков, народни представители, чуждестранни дипломати и хиляден народ. Участниците са стройно наредени и изпълват целия терен. Отслужен е молебен, а монархът произнася кратка приветствена реч. Неговите възторжени думи са съпроводени с мощно и гръмогласно „Ура”. Следва двучасова паметна манифестация. Юнаците напускат стадиона и начело с конна юнашка чета и музика минават по централните софийски булеварди и улици: „Граф Игнатиев”, „Цар Освободител”, „Търговска”, „Дондуков”, покрай паметника на Васил Левски и спират пред храма „Свети Александър Невски”. Навсякъде хиляди столичани ги акламират. Във Военния клуб се устройва тържество по случай четвъртвековния юбилей на Съюза „Юнак”
След обяд обаче за общо недоволство времето се разваля. Гъсти облаци надвисват над столицата и завалява дъжд. Това налага промяна на предварителната програма. Игрите започват към 17:00 ч. и се наблюдават от царя, княгиня Евдокия и други представителни гости. Провеждат се различни упражнения, които се заснемат от множество фотографни апарати и кинотехника. Най-силно впечатление прави последният номер. Това е изпълнение на хора и ръченици от членове на кюстендилския „Осоговски юнак”. Вечерта към 22:00 ч. започват нощните изпълнения при феерично осветление от прожектори и електрически лампи. Нестандартната обстановка и светлинните ефекти предизвикват още по-емоционално настроение.
В следващите дни игрите продължават своя ход въпреки климатичните проблеми. Сред публиката са премиерът, министри и чуждестранни пълномощни представители. Изпълняват се гимнастически упражнения на различни уреди, правят се пирамиди, показват се състезателни елементи от участниците в предстоящата олимпиада в Париж и пр.
На площада пред Двореца се организира факелно шествие. Отделните дружества носят разноцветни книжни фенери и под звуците на триумфална музика отново манифестират в центъра на София. Столичният кмет Паскал Паскалев дава в ресторант „Батенберг” банкет в чест на юнаците. С подобаващо внимание са удостоени някои юбиляри и членовете на Управителния съвет на съюза, които са поздравени от председателя на Народното събрание Тодор Кулев.
Празничното настроение на игрите е помрачено от неприятен инцидент. По време на заниманията се събаря преградата на една от трибуните на стадион „Юнак”, по която се струпват десетки деца и младежи. Много от тях падат от 5-6 метра височина и това предизвиква уплаха сред зрителите. Чуват се силни охкания. Бързо пристигат санитарните власти и пострадалите са откарани в Александровската болница. Там им е оказана първа помощ и след това са изписани. Но случаят е повод да се отправят сериозни упреци към строителите за набързо изградените дървени трибуни, които не гарантират сигурност.
Шестият юнашки събор приключва с тържествено раздаване на наградите, групово и индивидуално. Почти всички дружества са удостоени с лаврови венци. Накрая събитието е закрито официално от председателя на Съюза – Христо Атанасов. Приходите от входни билети са значителни и възлизат на около 1 200 000 лева (приблизително 100 000 лева в момента). С тях изцяло се покриват разходите по организацията и оборудването на стадион „Юнак”.
Юнаците се отправят на поредното си шествие из централните софийски булеварди и улици. След това се насочват към централната жп гара, за да поемат към родните си места. С това юбилейният събор завършва и оставя паметни спомени за българската общественост. С него се възражда националния дух, сериозно унизен от преживените две национални катастрофи.
Позитивното развитие на юнашкото движение продължава и през следващите години. До началото на Втората световна война се провеждат още три събора. Увеличават се привържениците на спортните игри и състезания. Нараства и броят на чуждите спортни делегации, които уважават родните юнашки срещи. Ръководството на Съюза „Юнак” получава значителна морална и материална подкрепа от страна на държавните институции и обществото. Създават се дарителски фондове, които се ръководят от Управителния съвет съобразно волята на благодетелите.
След установяването на комунистическия режим в България Съюзът на гимнастическите дружества „Юнак” претърпява значителна трансформация и организационно преустройство. Първоначално той се обединява със Спортната федерация, а през 1952 г. се закрива и работата му преминава от териториален на производствен принцип. Прекратяват действието си и дарителските фондове. И едва 40 години по-късно (26 март 1992) в София се открива конференция за възстановяване на Съюза под същото наименование и за изграждане на негови структури в училищната мрежа.
Д-р Александър Мирков, РИМ-София
На снимките:
1. Участници в Третия юнашки събор на площад "Александър І" в София. 27–29 юни 1904 г.
2. Спортни (юнашки) игри на стадион „Юнак“ в София. Юни 1924 г.
3. Цар Борис ІІІ на юнашки събор на стадион „Юнак”, юни 1924 г.
4. Тържество на игрище „Юнак”, 1924 г.
5-11. VІ-и юбилеен Юнашки събор, юни 1924 г.
