Традиционно софиянци са посрещали Великден с много приготовления в дома, с гостувания и най- вече с много вълнения заради очакването на големия събор за празника. След Освобождението, в продължение на десетилетия – до средата на 40-те години на ХХ в., традицията за общоселищните великденските събори е била жива и изключително устойчива.
Великденският събор е бил най - почитан, най-цветен и е земал централно място сред множеството събори в Софийско. През годините великденските събори в София са се премествали в покрайнините, които постепенно са се превръщали в жилищни квартали. Носели са имената на местата или кварталите, където са се провеждали. Така например известни са Дразмахленски, Разсаднишки, Лагерски събори.
През 1879 г. Великденският събор е устроен в „Алабинската градина” (Александрова градина, дн. Градска градина), а следващата година – при Шарения мост (дн. Лъвов мост). Към края на ХІХ в. районът му е между Гарата и Майчин дом на „площада в Банишора” (дн. Център по кръвопреливане). През 1922 г. Столичната община му определя ново място – голямата поляна на „Окръжния булевард” (между дн. улици „Цар Симеон” и „Пиротска”) т. е. – в самия център на София. В 1924 г. съборът е изместен отново –„между дн. квартал Красна поляна (Булина ливада) и пътя за с. Суходол. След престой от около едно десетилетие на това място, отново е преместен и установен на последното си място – поляната на кв. Лагера.
Великденският събор в София е събирал жителите на града и околните села за да се видят, но най- вече - да се повеселят. Първоначално това се е постигало с „люлки и въртележки за народно увеселение”, построявани от общината и отдавани на наематели чрез търг. По това време са представяни „панорами” с картини от Освободителната война на фона на тъпани, дайрета и изпълнения на италиански латернаджии.
По- късно се появяват стрелбищата, „музеите” със страшни зрелища, „опънатите платна на пътуващи циркове с гърмящи музики и приканващи артисти с обещания за невиждани чудеса”. Имало е „ люлки с лодки”, гърмящи топчета и силомери за „юначагите”, които трябвало да удивляват наобиколилите ги със своите възможности. Не са липсвали „пиянки” и рулетки, гълтачи на саби и акробати, които ходели по въже и сред цялата тази „разнообразна програма” – много амбулантни търговци ходели със стоката си или стояли около количките си и викали за да привлекат вниманието на всички присъстващи.
Много съвременници си спомнят и описват с приказни слова случващото се на тези събори. Според един от тях всичко се е въртяло като „ омагьосано шарено колело и замайвало празнично облечените деца и придружаващите ги родители”. Много цветове, радост и веселие са съхранили и художествените творби, представящи тези ежегодни събития в традиционния живот на софиянци.
Кателина Павлова, РИМ-София
