През 20-те и 30-те години на ХХ в. София преживява изключителен демографски бум. Към нея се насочват десетки хиляди бежанци и сънародници от цялата страна. Населението на столицата значително нараства. Ако през 1920 г. тук живеят 154 025 души, то през 1934 г. те са вече 287 095.
Напливът на толкова много хора предизвиква и териториално разширение на града. Увеличава се неговата строителна площ, която през 1934 г. достига 29,9 кв. км. Застроени са десетки нови извънградски квартали и махали, част от които са съвсем близо до околните села.
Тези кардинални промени са солиден аргумент държавните институции и Общинският съвет да пристъпят към реализирането на идеята за образуване на нова административна териториална единица. На 22 март 1938 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за Столична голяма община (Голяма София). Тя е утвърдена с указ на цар Борис ІІІ от 6 април същата година.
Общите разпоредби на този законодателен акт постановяват присъединяването към града на 8 от най-близките села. Това са Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци.
Един от най-съществените законодателни мотиви за тази промяна е създаването на условия за правилното прилагане на общия градоустройствен план, изработен от проф. Адолф Мусман. Определят се структурата на градската управа и задълженията на отделните служби. Специално внимание се отделя на кмета, неговите помощници и висшите общински служители.
Броени дни по-късно кметът инженер Иван Иванов издава нарочна заповед за практическото реализиране на предвидените промени. Започват посещения в посочените села, които имат служебен характер. Целта е общинското ръководство да се запознае на място с актуалните проблеми и да се дадат наставления за съгласуване на бъдещите действия „под шапката” на Столичната община.
На 11 април общинските управници пристигат първо в Горна баня. В селото живеят 2300 души. Землището му е 16 407 декара. Горна баня се намира на жп линията София – Перник, а местната гара е открита още през далечната 1893 г. Селището е известно с топлия си минерален извор и с построената модерна за времето си банска сграда. Цялото население приветства кмета и придружаващите го с музика и красива арка с надпис: „Да пребъде Столична голяма община”. И гостите и домакините дават израз на добрите чувства и надеждите за просперитета на селото. Инж. Ив. Иванов уверява новите столични граждани, че занапред Общинският съвет ще задоволява нуждите на селището за неговия всестранен напредък.
Изпреварваме хода на събитията, за да отбележим, че на 8 февруари 1941 г. се открива първата в България тролейбусна линия от Княжевското шосе до Горна баня.
След това представителите на столичната управа посещават Княжево. Пред общинския дом те са посрещнати от местните първенци. В разговор с тях кметът се запознава с нуждите на княжевчани и начертава мерките, които ще се предприемат за задоволяване на техните искания. Преди Освобождението селището носи турското название Бали ефенди. След избора на първия български княз получава настоящето си име. Княжево се слави със своето красиво местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални извори. Селото отдавна е електрифицирано, а още от 1901 г. със София го свързва трамвайна линия, която през 1925 г. вече е двойна. То се развива като оживен индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия. Оформя се в основен пропусквателен център за хиляди туристи, които в събота и неделя поемат нагоре към красивите поляни, потоци и върхове на Витоша. При присъединяването Княжево наброява 5000 души.
На следващия ден кметът и неговите помощници продължават своята обиколка. Те пристигат в Красно село. След радушния прием следва среща в селското общинско управление. Общинските съветници и жителите на Красно село и Бояна споделят своите потребности и същевременно предлагат мероприятия и проекти за тяхното задоволяване. Инж. Ив. Иванов ги уверява, че двете села ще запазят своя характер на градински средища и в тях ще бъдат предприети благоустройствени промени. А това е крайно наложително.
Бояна е едно от най-старите селища в Софийското поле. Тук още през ХІ век е изградена първата част на историческата църква с интересни стенописи. В двора е погребана съпругата на цар Фердинанд І – царица Елеонора. Църковният храм привлича голям брой български и чуждестранни посетители. Бояна е с около 4000 души население, а през 1923 г. в селото е открита и първата общинска електрическа централа в България.
От своя страна Красно село се намира най-близо до центъра на София. В него са издигнати модерни къщи, в които живеят над 16 000 души и по този показател надминава дори град Самоков. Селището е търговски център с развито овощарство и цветарство.
От Красно село кметската управа се отправя за Драгалевци. На селския площад тя е посрещната тържествено от ученици и техните преподаватели. В Драгалевци има около 350 къщи, обитавани от 1700 души. Общината притежава 15 000 декара ниви и ливади и 8000 декара гора. Главният поминък на населението е отглеждането на добитък и млекопроизводството. Привлекателно място в района е Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”, който представлява спокойно гнездо за отдих на столичани.
В разговор с местните първенци и жителите на селото се поставят два основни въпроса. Единият е свързан с по-скорошното завършване на шосейната връзка със София. В същото време драгалевчани чувстват голяма нужда от създаването на млекосъбирателен център и предприемат първите стъпки в тази насока. В отговор софийският кмет изказва похвала за здравия разум на местните селяни. Уверява ги, че още тази година Столична община ще направи всичко възможно за решаване на важните проблеми.
На 13 април отработеният сценарий се повтаря в Слатинската община, към която са селата Слатина и Дървеница. В първото село живеят 10 000 жители, които се занимават предимно със земеделие, скотовъдство и млекарство. Дървеница е със сравнително по-малки мащаби. То е популярно с предлагането на свои жителки на пазара за набиране на слугини. Пред слатинския общински дом кметът и придружаващите го лица са акламирани с неподправени поздрави. Двете страни коментират приоритетни проблеми, свързани с бита и ежедневието на местните. Слатинчани имат най-голяма нужда от павиране на улиците, които свързват селото с града.
В Дървеница е крайно необходимо построяването на сграда за основно училище. Следват традиционните обещания от страна на кмета. Той успокоява присъстващите и подчертава доброто желание и усърдие на Столичната община за реализиране на техните искания.
Същия ден, късно следобяд, столичното общинско ръководство посещава и последното село Надежда. То е със сравнително кратка история. Първите къщички са построени през 1906 г. от работници при жп работилницата. През следващите години бързо се разраства и вече наброява близо 16 000 жители. В района на селото се открива гара Военна рампа. Според общата преценка на местното население е наложително да се разшири водопроводната мрежа, да се коригира река Суходолска, която минава през Надежда и причинява наводнения, да се изгради гробищен парк и да се продължи трамвайната линия № 6 по посока на село Връбница. Инж. Иван Иванов изслушва внимателно споделените проблеми и отбелязва кои от тях Столичната община е в състояние скоро да задоволи.
Прилагането на Наредбата-закон се извършва без никакви сътресения. Новите градски части запазват своите имена в адресно отношение: София-Княжево, София-Бояна и т.н.
Досегашните селски кметове се именуват вече кметски представители. След създаването на Столична голяма община населението на града нараства през 1939 г. на 401 000 души, а строителната площ се увеличава до 45 кв. км. Сливането на околните села със София оказва благотворно влияние върху тяхното развитие. Те започват да ползват всестранните услуги на столичния град.
Д-р Александър Мирков, РИМ-София
