Кръстът в софийския квартал „Лозенец” е първият мемориален паметник в столицата след Освобождението на града през 1878 г., издигнат с инициатива и средства на местното население. За него софиянци избират най-високото място с изглед от и към града в красивата, обичана и почитана местност „Курубаглар” (Старите лозя) в дн. кв. „Лозенец”. От векове местността с лозя, ливади, вековни дървета и овощни градини е предпочитана за почивки, разходки и развлечения „на чист въздух”.
През Античността там е била резиденцията на сердикийския митрополит, а през Средните векове Лозенските възвишения били сравнявани с най-хубавите места от близка и по- далечна Европа през Балканите до Близкия и по-далечен Изток. Там в близост с Айва дере и Корубагарския редут витошките селяни почитали синурните си оброчища на св. Георги и Успение на Богородица. До края на ХІХ в. е спазвана стара традиция Лозенските възвишения да бъдат обикаляни от литийни шествия за дъжд и против киша. Литийни шествия са устройвани и на Възнесение Господне (Спасовден) и винаги са завършвали с изкачване на най-високото място.
Там софиянци издигнали своя народен паметник на героите освободители и в чест на Освобождението. С Кръста и неговите чествания те се ангажирали да изказват ежегодно признателността си към чуждите консули и руските войни, чийто енергични действия спасили града от опожаряване, а тях самите – от мародерствата на бягащите управници и обикновени граждани мюсюлмани. Според местно предание паметникът е осветен на Спасовден – 40 дни след Великден, през май 1878 г., т. е. няколко месеца след Освобождението на града с тържесвена църковна служба. Присъствали много софиянци, селяни от околните села, временно управляващи руси и руски войници, които след службата се включили в многолюдното веселие.
Познато и многократно използвано е описанието на тези чествания, направено от К. Иречек. Най- вероятно една част от описаното е наблюдавал, а друга му е разказвана от софиянци. Според Иречек до паметника се събирали хора от по- близки и далечни села още от предишната вечер. Палели големи огньове, пеели, играели. На сутринта с каруци, волски коли и пеш от София и околните села пристигали нови участници в събора. Всички се струпваи около Кръста, където свещеник отслужвал панахида за загиналите в Освободителната война и молебен за здраве за всички живи. Следвало веселие с песни и хора през целия ден. Играели хора на песенен съпровод в строго определен ред – шопско (момино, женско, смесено със селските момци, живо), арнаутско, македонско (зидарите играели), цинцарска ръченица и т. н. Понякога съборът завършвал със сбивания между софиянци и драгалевчани.
В първите години празненствата на Кръста се сливали със старите Спасовденски събори. Панахидата за загиналите и молебена за живите са нововъведения в старата традиция. Веселието в чест на Освобождението след църковната сужба се смесвало със старите спасовденски увеселения с песни и хора. В следващите години, обаче, съборите на Лозенските възвишения не могли да се утвърдят като общоселищни, макар и иновирани с честванията на Паметния кръст. Останали си обвързани с мястото и със старата спасовденска традиция. Постепенно историята на Паметния кръст се потапя в забрава, на него започват да гледат като на кръст за оброк, а на празниците му като на събиране за оброк на Спасовден.
Причините за това положение са много и разнообразни. Най- общо те се свеждат до промени в столичното общество и в градската среда, до бързото изграждане на нови места за социални контакти и почит, в осъвременяване на цялата градска култура.Също така могат да се свържат и с културата и социалния статус на новите заселници на софийските покрайнини, които днес наричаме кв. „Лозенец”.
Кателина Павлова, РИМ-София
На снимките:
1. Кръстът днес, честван на Спасовден с религиозна служба в присъствието на енориаши
2. Последното съвременно местоположение на Кръста – на изток от храм „Въздвижение на св. Кръст Господен” в софийския квартал „Лозенец”
