Празниците на софийските занаятчийски сдружения – еснафите се запазват и след Освобождението, независимо, че градът става столица на България. За разлика от други български селища еснафските празници в София проявяват едновременно сериозна устойчивост и търпят доста иновации. Те са и свидетелства за по-продължителното запазване на сдруженията, за тесните връзки между членовете на едно производство и за фактическото съществуване на сдружението в София.
Към края на ХІХ в. компетентните източници отбелязват, че повечето от традиционните еснафи, макар и „завлечени от времето”, все още тачат празничния си ден и пазят за него своите „флагове и казани”. Показателен е случая с Бакалския еснаф, създаден през 1812 г. След Освобождението той се преименува в Бакалско дружество, а неговите членове, верни на старите традиции, до Втората световна война редовно честват патронния си празник в деня на „Три светители” (12 февруари).
Градинарско – зарзаватчийското дружество в София е имало за патронен празник Атанасовден (18 януари), а дружеството на столичните вестникопродавци – Голама Богородица (Успение на Св. Богородица 15 август ). Деня на Богородичния празник е избран за патронен празник и от Млекарското занаятчийско сдружение „Здраве”, и от „персонала при Софийските минерални бани”. На Илинден (20 юли) празнувало Електромонтьорското дружество „Едисон”, а Автомобилошофьорския съюз на Възнесение (40 дни след Великден). Атанасовден е патронен празник на Железаро-механичното сдружение, на коларо-железарите, брадваро-ковачите и калайджиите в София, а Св. Тома (седмица след Великден) – на строителите, бъчварите, резбарите и дърводелците в града.
„Молебенът” бил основен и задължителен елемент в празника и най- силно го свързвал с неговия традиционен произход. Вторият по важност елемент е „теферичът” - разходка и гуляй на открито. Постепенно той е изместван от „вечеринката” в някой ресторант (предпочитани са „Батенберг” и „Здраве”) или „излет” с обяд в Павлово, Княжево, Овча купел и Панчарево. В някои случаи, до средата на 30-те години на ХХ в., при молебена и панахидата за починалите членове в храма традиционно са носени „коливо (приготвено варено жито) и свещи”.
Подчертано нов облик има отиването до храма. Празнуващите вървят строени в колона и закичени с ленти, начело с дружественото знаме и музика, дори военна. След молебена задължително правят обща групова снимка и манифестации из главните софийски улици. Стигат или до ресторанта, където ще се състои банкета, или до Княжевската спирка, откъдето трамваят ги извозвал кам крайградските бирарии.
Софийските шофьори, преди да се отправят за „традиционния им излет” в Панчарево, „манифестирали” из улиците с окичените си коли. „Обядът”, който обикновено продължавал до вечерта е „задължително семеен”. Включвал „неизбежни речи”, томбола, „американско наддаване” (търг с едно обявяване на цените), песни и рецитали. Пеели и рецитирали калфи, признати за даровити или деца на майстори, желаещи да бъдат такива.
Кателина Павлова, РИМ-София
