Когато Йозеф Обербауер идва в младата българска столица, едва ли е предполагал, че тя ще стане негова втора родина, където ще прекара живота си.
Роден е през октомври 1854 г. в Санкт Леонхард, Австро - Унгария, в семейството на чиновник от Виена. Получава начално образование в родния си град. Проявява склонност към рисуване още в детските си години. Семейството се мести в Инсбрук, където търси по-добър живот и образование за децата си. Тук той завършва гимназия. Неговите учители забелязват дарбата му на художник и при завършването му препоръчват да продължи с рисуването.
Мечтата да продължи образованието си в художествена академия не среща одобрението на баща му. Той смята, че изкуството не е добро поприще за бъдещ съпруг и баща и го записва да учи инженерни науки в Грац. След смъртта на баща си и поради липса на средства, три години по-късно младият Обербауер прекъсва следването си.
Изпаднал в тежко материално положение, той се издържа като преподава частни уроци по математика, но не престава да рисува. По сведение на дъщеря му Мария Хаджи Петрова, негови приятели успяват да го убедят да занесе свои картини в кметството на гр. Грац. Стеснителен по природа, той едва се решава на това, но картините са одобрени и откупени от градската управа.
Това му вдъхва смелост да погледне на голямата си любов – рисуването като житейска възможност и се записва в Художествената академия. За съжаление е принуден да прекъсне учението си поради крайната бедност в която изпада.
Общественият, икономически и културен подем в младата българска държава се нуждае от много и различни квалифицирани специалисти. Образованите българи са недостатъчно и затова в страната са поканени на работа чужденци.
През 1889 г. Обербауер пристига в България заедно с много други чуждестранни специалисти- чехи, германци, австрийци, швейцарци, за да участва в модернизирането на току-що излязлата от Османската империя българска държава. С инженерните си познания и склонността си към рисуване се надява да намери по-добър живот.
Постъпва като техник при Кадастралното управление на Софийската община на 16.09.1891. Негов пряк ръководител е инж. Вилхелм Бартел. Обербауер е изпълнител на първия кадастрален план на София, известен като Бартелов. С точност 1:250 той документира градоустройствените ансамбли на стария град. Според архивните документи работи катоГлавен рисувател на София с годишна заплата от 4 800 лв.до 10 януари 1898 г., когато преминава на работа в техническото бюро на Дирекция на железниците и пристанищата.
На тази длъжност остава до 1921 г., когато отново се връща на работа в софийската община и оставатук до края на живота си – 14април 1926 г. Жени се два пъти и има три деца. Погребан е в Софийските централни гробища на разноски на общината.
С какво този чужденец допринася за изграждането на нова България и столичния град? Защо неговото име и до днес се споменава с благодарност и уважение? И не случайно една от улиците в София е наименована Йозеф Обербауер.
Неговият принос са не само първите планове на обновяващия се столичен град, нито дългите пътувания из страната за изграждане на железопътната мрежа и пристанищата. Неговата заслуга е преди всичко в големия брой картини, на които с фотографска точност е запечатал улици и сгради, природни забележителности, църкви и манастири, природни картини – такива, каквито са били в края на ХІХ – началото на ХХ в.
Професионалните му задължения дават възможност да се докосне както до ориенталския облик на града, така и до градоустройствените и благоустройствени промени. Вълнува се еднакво както от старинните сгради, така и от бита и специфичния вид на шопите от региона. Рисува отдадено, със страст и любов. Създава множество акварели и рисунки с туш и перо. Той е и един от първите илюстратори на романа „Под игото” от Ив. Вазов. Прави илюстрации на събития и за различни вестници и списания.
Творбите му поразяват с голямата си документална точност, прецизност и виртуозност и с мекия си пастелен колорит. Акварелите му носят белезите на реалистично-академичната живопис от 70-те – 80-те год. на ХІХ в, характерни за Централна Европа. По оценката на проф. Вера Динова – Русева той е най-яркият и продуктивен представител на градския пейзаж в България от това време.
Регионален исторически музей-София притежава повече от 70 негови творби –акварели, графики, рисунки с туш и перо. Постъпили са по различен начин – чрез откупки от неговите наследници или други частни лица. Една значителна част от творбите са от най-стария фонд на Софийския общински музей, основан през 1928 г. Вероятно са събрани целенасочено в периода 1930 – 1940 г. като художествен документ –визуализация на изчезналия и напълно променен град от края на ХІХ век.
Ако разгледаме по-внимателно сбирката от картини на Йосиф Обербауер не може да не ни направи впечатление начинът, по който той избира своите обекти и постоянството, с което ги рисува в продължение на години. Така напримерв осем негови творби от различни години може да бъдат видени в църквата „Св. София“ от Османския период до 20-те години на ХХ в.
Вероятно работейки по кадастъра на квартал „Банишора“, той е открил място с добра перспектива към града. Наблюдателното око на художника забелязва останките на крепостната стена на Сердика и по тях с въображение прави въстановка на Улпия Сердика и на северната порта на града. С поглед от там са два панорамни акварела на София към юг до планината Витоша. Единият ни представя София през 1877 г., като на преден план се виждат стари гробища, а другият е от 1907 г. и вече личат новите квартали с улици и булеварди и модерни сгради. При съпоставката на двете картини промяната в пейзажа е видима и впечатляваща.
Обект на неговите картини са много старинни сгради като ротондата „Св. Георги“, къщата, в която е отседнал княз Дондуков,както и тавани от стари софийски домове, ханове. Особено място заемат обекти на предосвобожденската архитектура, днес напълно изчезнали от лицето на града. Такива са картините на чаршиите – касапска, златарска, папукчийска, улица „Търговска” с безистена, кварталът с часовниковата кула, Самоковският мост. Пазарите в София също го привличат с колорита на шопите, дошли да продадат стоките си.
Освен като художник на градския пейзаж, Обербауер рисува и картини от бита на София и Софийското поле. Такива са селянин и селянка на път във виелицата,въглищари, селска кръчма в софийско, гайдар, овчар, сватба и хоро в софийско. С подробности са показани спецификите на селския живот в делник и празник. От картините се усеща чувството на симпатия на автора към неговите персонажи.
Ето защо, картините на Йосиф Обербауер представляват за нас източник на достоверна информация, предадена с необходимите точност, усет към важното и нарисувани с любов. Делото му като в машина на времето ни връща в атмосферата на един отминал свят.
Затова неговото творчество, макар и показвано в многобройни изложби, не престава да буди интереса на публиката и специалистите. И не случайно австриецът Йозеф постепенно става Йосиф,а в родната Австрия е по-малко известен, отколкото в България, превърнала се в негова втора родина.
Мариана Маринова, РИМ-София
