На 20 декември, според традиционния народен календар, българите честват Игнажден, а с него поставят началото на подготовката за коледните и новогодишните празници. В софийските села празникът е известен с наименованията „Игнат” (с ударение на „и” или на „а” в наименованието) или „Пулязовден” (с ударение на „я”). В 70-80-те години на ХІХ в. българският етнограф Димитър Маринов е наблюдавал и записал в софийско стар обичай. На Игнажден „заранта много рано у зори” жените ще станат и ще изметат саждите от комина и „тия сажди заедно с метлата ще хвърлят някъде вън от двора на своята къща”. След това ще замесат тесто за колаци. След „като се вдигне тестото т. е. втаса, взимат дарака и четката, с която чешат гръстите (коноп), и с тях взимат от тестото като наричат: „Това е за кадията!”.
„Тук под името „кадия” разбират различни болести. От туй откъснатото с дарака и четката тесто правят колаче. Туй колаче не пекат, а го оставят някъде да изсъхне само на вятъра. То се къта и употребява за лек. Ако някого боли стомаха или усеща някъде болеж, турят малко от туй колаче в чист нетопен мед, останал от Бъдня вечер и дават на болния да яде.” В с. Железница е запазен спомен, че с него се е лекувало главоболие при жените, а по- късно в с. Бистрица колачето давали на животните.
„От същото тесто- разказва Димитър Маринов, откъсват с два пръста и с туй тесто правят на някоя греда в къщи кръсташка т. е. знака кръст – да бяга всяко зло. След това разтриват тестото и правят толкова колаци, колкото са души в къщи. След като се опекат, дават всекиму да яде. Първият колак пазят да бъде каден на Бъдня вечер. ” Според традицията сутринта рано на Игнажден жените в софийско трябва да замесват тестото с квас и да опичат много и различни колаци (кръгли хлябове с дупка в средата без украса). Задължително за децата трябва да направят между 90 и 100 малки колачета. За момчетата направените колаците са с подковообразна форма с преплетени краища. Наричат се „превитак”, „ превъртак” в мн. ч. „превитаци”, „превъртаци” (с ударение върху „а”). За момичетата се правят „кукли” – колаци с форма на осморка.
През целия ден трябва да се следи какъв ще бъде първият външен човек, който ще влезе в къщата и ще „полази” – по неговия пол се гадае за пола на приплода по овцете. „Полазникът” получава колач. На момче се дава „превитак”, на момиче – „кукла”. Ако някой от домашните излезе навън, на връщане трябва да внесе трески от дърварника и да седне върху тях с прибрани крака. После да ги сложи в паница на полицата и да ги пази заедно с паницата до Йордановден. Съществувала е също така и забрана в дните между Игнажден и Коледа младите жени, особено нераждалите, да предат и да перат ризи, за да могат да раждат през годината по- леко.
