В традиционната народна култура Коледа (25. ХІІ.) е най-големият зимен празник, подготовката за който започвала от Игнажден (20. ХІІ.) и по- голяма част от неговите обичаи са съсредоточени в деня преди същинския празник – (24. ХІІ.). В софийско денят, предхождащ Коледа е известен с наименованията Малка Коледа, Бъдни вечер и Наядка (Д. Пасарел). За този ден приготвяли постна бъднивечерска трапеза от нечетен брой ястия (варен фасул, зелеви сърми, ориз, ошаф, счукани орехи с чесън и вода), слагали цели орехи, ябълки, тиквеник и задължително няколко вида обредни хлябове.
Първият вид обреден хляб е „с късмети”, без украса, с различни наименования – „погача” (с. Железница), „турте”(с. Д. Пасарел, с. Клисура), „кравайче”, „богородичен колач” (с.Мърчаево). В този хляб задължително слагали „пара”. На второ място приготвяли и хлябове с богата пластична украса, взависимост от стопанските дейности в домакинството, наричани най- общо „вечерници”. Според изобразеното в полукръга върху хляба, „вечерникът” (с. Д. Пасарел) наричали „орачо”(с. Бусманци, с. Д. Богров), „овчарник” (с.Д. Пасарел и с. Д. Богров), а според формата и посвещението си на различни домашни животни – „крава”, „свинкя” (с. Д. Пасарел, с. Мърчаево). В с. Бусманци правели хляб, чиято пластична украса представя бъднивечерската трапеза. Навсякъде правели и много малки колачета, еднакви по форма и название с игнажденските.
На трапезата задължително слагали и „колача”, правен за Коледа на Игнажден. Докато жените приготвяли бъднивечерската трапеза, по къщите обикаляло „Малото Коледа” (групата на малките „коледарчета” – момчета до 10 г.). „Коледарчетата” носели коледарски дрянови тояги и поздравявали във всяка къща с думите „Да се роди, да се роди! Бог се роди - Коледа”. Домакинята ги дарявала с „колачета и пари”. Две по две момченцата пеели песни на входната врата, а едно от тях, което наричали „магаре”, пренасяло дареното.
Освен тази група по същото време обикаляла „чета” от 5 по- големи момчета на възраст между 10 и 14 години. Едно от момчетата носело икона, а другите – две по две, изпълнявали песни. Домакините ги дарявали по същия начин. Във всяко село имало по две – три такива „чети”. В накои села на този ден ходели и групи от „деци” – двама – трима човека от църквата, които носели икони и пеели църковни песни. Те също получавали като дар „колачета и дребни пари”.
На трапезата тази вечер слагали и сурово жито в сито, парите в кесия, жълтиците на стопанката, въже или ремък от ралото. Най- възрастните мъж и жена в домакинството прекадявали двора, селскостопанските постройки и животни, след това трапезата и цялата къща. Изнасяли обреден хляб – „колач” и свещ за каденето, което извършвали с „палешника” на ралото. Каденето съпровождали с много обреди, които осъществявали също най- възрастните мъже и жени в домакинствата. Най- възрастният разчупвал хляба като отделял парче за Богородица, след това за себе си и останалите членове на домакинството. Пиели „топла ракия” и след това всички започвали да се хранят.
С бъднивечерската трапеза са свързани гадания, обредни действия и забрани към осигуряване на бъдещо благополучие за членовете на домакинството, селскостопанските животни, насажденията, здравето и плодовитостта на всички. Особено внимание на Бъдни вечер получава сламата, върху която се подрежда трапезата, огънят, дървото за горене – „бъдникът”. През ноща срещу Коледа всички „бъднували” – не лягали след вечеря и чакали да дойдат „коледарите” от „Големото коледо”.
В тези „коледарски дружини” се обадинявали, временно, ергени и по-рядко млади мъже. Подготовката за „коледуване” започвала през коледните пости и особено от Игнажден, като се събирали вечер и разучавали коледни песни и благословии. В софийските села се подготвяла една или няколко чети. „Коледарите”, носли големи дрянови тояги, пели песни получавали „колаци”, произнасяли благословии за живеещите в къщата. Обикаляли всички къщи в селото, цяла нощ, до сутринта.
Сутринта на Коледа, в целия софийски регион, „отговявали” с врабчета – наловени още през постите, „за да са леки”, пиели вино и мляко. Готвели свинско месо със зеле. За празника запазвали и от кадения на Бъдни вечер хляб. Наблядавали кой пръв ще дойде в къщата, надеждите са да е жена или момиче, за да се раждат женски агънца. Коледа празнували три дни. Значимо в този празничен период в софийско било общоселското празнично хоро.
В различните софийски села посрещането на Коледа и свързаните с него обичаи и обреди имали различна устойчивост. Със сериозна фрагментираност на своята цялост, в края на ХІХ в., те се запазили на някои места до около 20-те, на други до края на 30-те, а някъде дори до 50-те години на ХХ в.
В първите следосвобожденски години (края на 70-те началото на 80-те години на ХІХ в.) традиционните коледни обичаи се спазвали, все още, в семейна среда в столичния град. Софиянци запазили своя традиционен празник, но направили и много иновации в него. Още в 1879 г. в Двореца украсили първата коледна елха в София. Две години по-късно князът устроил там „коледно дръвце, осветено със свеща” и раздал коледни подаръци на всички свои служители. През 1882 г. елхата била във Военния клуб и около нея е имало около 55 деца, които получили подаръци, а след това се състоял бал.
В началото на 20-те години на ХХ в. управлението на Борисовата градина продавало борове за коледно дърво и получавало немалко приходи. Едно десетилетие по- късно коледни елхи се украсявали в почти всяко обществено заведение и в немалко домове, а играчките за украсяването им са едни от масовите артикули и по пазарските сергии. Елхата като присъствие, украса и подаръци за всички много бързо заемала равноправно място сред традиционния обреден празничен реквизит и това се случвало в София преди други български градове и много преди селата.
След Освобождението в София Нова година посрещали в семейството, със старите обреди, сред които най- значим е „питката с парата”. На другия ден след посрещането й софиянци тръгвали на посещения по близки и приятели. Към края на 30-те години на ХХ в. е рядкост семейство в София да среща Нова година само. Всеки софиянец се стремял на този ден да бъде сред хора, близки или непознати, да честитява или да му честитяват, да поднася подаръци и да получава и вместо да разчупва питка да се чука с чашата си.
Официално място за посрещане на Новата година от определени кръгове на управляващите, при които идва и монарха за кратко, тогава е Военния клуб. В концертната зала „България” за множество празнуващите са устройвани представления на артисти от театри и кабарета. Във всички големи локали имало „многобройна и елегантна публика”, а в по- обикновените бирарии посетителите се събирали за да пеят, танцуват и между танците да играят хора. Пред „пиянките”, разположени на открито по дн. бул. „Мария Луиза” и ул. „Пиротска” – според описание на съвременник- се редели „десетки хорица, за да изпитат щастието си през новата година. Из града се носели екове на изстрели и тътенът на музики през цялата новогодишна нощ”.
Кателина Салтирова-Павлова, РИМ-София
