На 6 януари се отбелязва един голям празник известен с наименованията Богоявление, Йордановден и Водици. В края на ХІХ и първата половина на ХХ в. народните традиции за този празник се преплитат с църковните ритуали – молебени и водосвети и военните паради приемани от българския монарх.
На този ден, сутринта, в столичния град духовенството отслужвало литургия, а след нея – водосвет. Водосветът устройвали на площада при двореца в специално построен и окичен със зеленина павилион. Службата водел софийският митрополит в съслужение с множество свещеници и най - често с певческия хор на храм "Св. Александър Невски". На водосвета присъствали царят с други представители на царското семейство, министър-председателят, председателят на Народното събрание, всички министри, кметът на столицата, войсковите части, начело с воения министър и множество столичани.
Топовни гърмежи оповестявали „освещаването на водата”, с която софийският митрополит ръсел присъстващите в павилиона и войските. След края на водосвета войсковите части преминавали в церемониален марш, начело с командирите си, пред царя, а той приемал този войскови парад. След парада, царят, министрите и високопоставените лица се оттегляли за срещи и разговори в двореца.
На Богоявление в храмовете на софийските села свещениците поставяли кръста в котел с вода още през ноща. Рано сутринта на празника, преди разсъмване, те отслужвали празнична литургия, вадели кръста от водата и правели водосвет. Присъстващите задъжително си вземали по малко от водата за „лек”.От храма всички отивали на чешмата или на реката, където свещеникът отново „светил” водата и пак хвърлял кръста в нея. Ергени и млади мъже скачали във водата, за да извадят кръста. През деня свещениците обикаляли селските домове, за да „ръсят” от светената вода с „босилкова китка”.
Навсякъде в софийския регион е популярна представата, че на този ден се „кръства” водата. Имал е разпространение обичаят да се поливат с вече „кръстената” вода - на чешмата или в реката, свещеникът „топи” (с ударение на „о”) този, който е извадил кръста, или другите „топят” свещеника, а мъжете „топят” един друг. В с.Бистрица къпят младоженеца, невестата и девера (до една година след сватбата). В с. Клисура ергените къпели момите на чешмата, а деверите – младите невести. В с. Габра се осъществявал обичаят „топеница” (с ударение на „о”). В центъра на селото се събирали всички млади невести (омъжените през изтеклата година), а деверите ги поливали с вода пред присъстващите съселяни.
В селата Мърчаево и Клисура, след излизането от храма, девойките и ергените изнасяли котела със светена вода. Всички отивали на чешмата и там избирали кум или кума с наддаване на вино и пари. Избранникът изваждал кръста и сипвал от светената вода на всички по мако във врата, а те пускали пари в котела и всичко това за здраве. Следвали песни и хора. Богоявленският кум почитали до следващия празник на Богоявление.
Кателина Салтирова-Павлова, РИМ-София
