През април 1938 г. към София са включени осем от колните села. Създава се Столична голяма община. Едно от присъединените селища е Горна баня. Хубавото му местоположение върху южния склон един от Люлинските хълмове и прочутите му минерални извори го правят привлекателно място за посещение от софиянци. За посрещането и настаняването на гостите са построени множество хотели. Но една от главните спънки, които откъсват Горна баня от „света” е липсата на удобна и евтина транспортна връзка.
Това принуждава Столична община да предприеме необходимите мерки. През 1940 г. Дирекцията на трамваите и осветлението пристъпва към строежа на първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна баня” на трамвайната линия № 5 София - Княжево до центъра на селото. На 8 февруари 1941 г. със скромно тържество става и официалното пускане на тролейбусите. Присъства цялата общинска управа, начело с кмета инж. Иван Иванов, много други официални лица и граждани. Радостта на горнобанчани е огромна. Цялото население в празнично облекло дава израз на голямата радост и благодарност. Множеството посреща с шумни възторзи и нестихващо „ура” първия „трамвай без релси”. След обичайния водосвет, кметът инж. Ив. Иванов с ножица прерязва трицветната лента. Изказва пожелание новата тролейбусна линия да помогне за всестранното преуспяване на Горна баня. Млади девойки, по стар народен обичай даряват с домотъкани кърпи управниците на Голяма София. А въодушевени горнобански младежи грабват кмета и го понасят на ръце.
Зарадваните жители на селото разглеждат и разпитват за всичко. Ватманите и кондукторите дава пълни обяснения. Първата тролейбусна линия е с дължина 3 километра. Обслужва се от 2 тролейбуса на фирмата „МАН”, които след края на работния трафик нощуват на крайните спирки поради липса на депо. Моторите им са с мощност 85 киловата и работят с три спирачки – ръчна, крачна и електрическа. Колите развиват с обикновен товар около 45 километра в час. Те могат свободно да маневрират по шосето и няма опасност от катастрофи.
Още в първите дни на използването двете мощни коли се оказват съвсем недостатъчни за извънредно претоварения „трафик” по линията. Веднага се забелязва чувствително увеличение на притока от приходящи и къпещи се в местните минерални бани. Затова Дирекцията на трамваите и осветлението влиза в преговори за доставката на още 3 тролейбусни коли. Правят се предложения за изграждане и на други тролейбусни линии. Но поради настъпилите сътресения в обществено-политическия живот в годините на Втората световна война и последвалите драматични събития в България, този процес се забавя. Едва от началото на 50-те и през 60-те години на миналото столетие започва бързо развитие на тролейбуснсия транспрот. Откриват се две депа – „Сточна гара” и „Надежда” с общ капацитет 160 тролейбуса. Започва производството и на български тролейбуси по образец на съветски модели. Откриват се нови линии. Функционира и ремонтна база. В настоящия момент в София тролейбусите се движат по 11 маршрута.
Д-р Александър Мирков, РИМ-София
