Когато Учредителното народно събрание избира на 3 април 1879 г. София за столица на Новата българска държава, градът представлява позападнало ориенталско селище, загубило блясъка си от предишни славни епохи. По това време населението наброява между 11 и 15 хил. души. Няма точни данни за това, тъй като преброяване е направено за пръв път след Освобождението през 1880 г. и отчетеният брой е 20 501 жители. От тях родените в София са 11 395. Пъстър е етническият състав на населението – тук има евреи, цигани и турци, а кореняците софиянци са само около 5 500 души.
Днес от града, избран за столица в 1879 г. не е останало почти нищо. С избирането му за център на държавата започва и неговият бурен растеж във всяко едно отношение – по територия, по планировка, по преустройство и строителство, икономическо, културно и просветно развитие, и разбира се в нарастване броят на жителите. Младата столица става притегателен център за най-предприемчивите, най-напредничавите и най-образованите български граждани. Първата вълна на нови заселници е от т.н. вътрешна миграция, на стичането в града на хора от други части на страната, от по-големи и малки градове и села, които търсят препитание, възможности за образование, развитие на, както бихме казали днес, дребен и среден бизнес и т. н.
Ако проследим темпа на нарастване броят на населението по години, се очертава следната картина:1887 г. – 30 456, 1892 г. 46 628, 1900 г. – 67 953. Или повече от три пъти за срок от 20 години. С развитието на транспортните връзки и изграждането на железопътна линия с централна и западна Европа, се наблюдава бързо развитие на тези процеси.
През 1905 г. броят на софиянци скача на 82 621 и този път нарастването на населението до голяма степен е резултат от външна миграция. След неуспеха на Илинденско- Преображенското въстание към майка България се насочват хиляди бежанци, голяма част от които се заселват в София.
Развитието на столицата в градоустройствено, благоустройствено, индустриално, търговско и културно-просветно средище продължава да привлича хиляди нови заселници. Втора вълна бежанци след Балканските и Първата световна войни водят до нарстването на населението през 1920 г. на 154 025, а през 1926 г. – 213 002. На територията на града възникват цели нови квартали, като например Гевгелийският, наречен на региона, от който са дошли бежанците. В общия брой на населението, разбира се трябва да се прибави и естествения прираст,който се дължи на една сравнително висока, особено в сравнение с днешната, раждаемост. За този период е характерно и голямото нарастване на българите, в сравнение с останалите етноси, отчетени през първото преброяване. Относително равно е съотношението мъже – жени, с лек превес на мъжете.
Икономическата стабилност през 30-те год. водят до поредното нарастване на населението от 287 095 през 1934 г на 401 000 през 1939 г. В навечерието на Втората световна война София е модерна, благоустроена европейска столица, добро място за живот и препитание. Това налага въвеждането през 1942г. на „Наредба за предотвратяване на жилищната кризав София”, с която „се забранява заселването и записването на нови софийски жители.” Временно пребиваване е възможно с полицейсто разрешение, за учащите има изключение. През 1943 г. тази наредба вече се нарича „За временно облекчение на жилищнната криза и за запазване на общественото спокойствие”. Предвижда се и отнемане на софийското жителство. Тези разпоредби са в пряка връзка с военновременната обстановка.
След края на Втората световна война и настъпилите политически промени, нарастването на населението на София става контролирано с видоизменение на Наредбата от 1943 г., като се ограничават броя и състава на заселници в столицата. От 435 000 през 1946 г., жителите на София стават 802 400 през 1965 г. и 965 700 през 1975 г. Последното нарастване до известна степен се дължи и на привличането на работници за Металургичния комбинат Кремиковци с предоставянето на софийско жителство.
През 1990 г. за радост на хиляди българи, софйското жителство бе отменено, тъй като не съответства на Международния пакт за граждански и политически права, според който всеки има право свободно да се придвижва и свободно да се заселва.
Според данани на НСИ броят на софийските жители през 2019 г. е 1 350 904. Или за 140 години населението на столицата е нарастнало повече от 118 пъти. И напълно в духа на нейния девиз, София расте,но не старее. Расте и по площ, и по население. Това я прави най-големият град в България, дом на около една четвърт от населението на страната.
Марияна Маринова, РИМ-София
