Ако потърсим справка що е то, дарителството, ще прочетем следното: „Дарителството е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. То може да бъде под различни форми – чрез даване на пари, милостиня, услуги или стоки/блага като дрехи, играчки, храни, превозни средства. Може да се отнася и за медицински нужди като даряване на кръв или органи за трансплантация. То е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ – дарение.” Уикипедия
Дарителството, спомоществователството и милосърдието винаги са били акт на човешка солидарност, хуманизъм и благородство.
Днес то е част от ежедневието ни. Непрекъснато текат кампании за събиране на дарителски сметки за една или друга кауза, свързани с различни аспекти на живота. В периода на социализма не се говореше много за дарителство, макар и да имаше отделни случаи. Смяташе се, че държавата ще се погрижи за всичко. Но как е било в по-далечното минало?
Българският народ има силно развит усет за съчувствие и готовност да се притече на помощ. Корените на това откриваме още в Средновековието. Тогава заможната част от обществото е насочвала своите дарителски жестове към църквата, която е призвана да утешава и помага на бедните, уязвимите, болните. Ето защо повечето старинни храмове имат своите ктитори. „Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.” Уикипедия
Известни са ктиторите на прочутата Боянска църква, на Кремиковския, Драгалевския манастир и на много други в страната. Голям брой църковни сгради в градове и села са построени и поддържани с труда и средствата на енориашите си.
През епохата на Възраждането много хора насочват своето внимание не само към спомоществователство на църквите, но и за изграждането на мрежа от светски училища, които да издигнат престижа на нацията. За София най-светлото име е на Иван Денкоглу, който със свои средства изгражда класното училище в София. Той заплаща и образованието на Сава Филаретов, за да стане учител в него. По-късно негови последователи стават Йорданка Филаретова и дружество ”Майка” основано още в 1869 г. с цел разпространяване на девическото образование. След Освобождението то се превръща в престижна благотворителна организация с широка благотворителна и просветна дейност с голям размах. В него вземат дейно участие видни софиянки, съпруги на политици и общественици. Те обединяват усилията си за издигане образованието на девойките, за помощ на бедните и сираците Не само „Майка” но и други женски благотворителни дружества съществуват и развиват дейност в София. Особено активни са по време на Сръбско-българската, Балканските и Първата световна войни.Те плетат ръкавици и чорапи, шият топло бельо, работят и като самарянки в полевите лазарети и болниците в тила.
Всъщност, може да направим извод, че дарителството има дълбоки корени в България. Пълни сведения за това намираме в тритомната Енциклопедия „Дарителството”, издание на Български дарителски форум, ИК „Проф. Петко Венедиков”. Тя е съставена въз основа на запазените документи с волята на дарителите. Макар и един бърз прочит на тази енциклопедия, тя ни дава широка престава за това кой, кога и по какви подбуди прави нотариално заверени дарения за определени каузи и цели. Разнообразен е съставът на дарителит. Тук са както преуспелите банкери и индустриалци, така и учени и преподаватели, обикновени хора средна ръка и дори бедняци като един неграмотен чистач, който завещава малкото си спестени пари за подпомагането на образованието на беден ученик. Впрочем с такива подбуди са немалък брой дарения.
В наскоро освободената Трета Българска държава всеобщо е мнението, че без образовани хора няма просперитет за родината. Помощта за образование се изразява по няколко начина: подпомагане с помагала, дрехи и обувки, организиране на трапезарии за бедни, издръжка на обучение в страната и чужбина, даване на стипендии и награди на бедни или отлични ученици и студенти. Някои от дарителите правят това в памет на свои рано починали деца от болест /често туберкулоза/ или паднали на бойното поле за обединението на родината. Или като възпоменание за техните родители, или за загубата на съпруг или съпруга. Обикновено това са неголеми суми, които са оставени да се капитализират от лихви и след достигането на определена размер да се използват за указаната цел. Често волята е за подпомагане на лица или от родните места, или за църковна, просветна и културна дейност там. Суми се даряват и за подобряване здравето на децата чрез организиране на летовища и за изграждане на здравни и хигиенни навици.
През 1880 г. в столицата се учредява Славянско благотворително дружество, по-късно преименувано в Българомакедонско благотворително дружество. Негова основна цел е да подпомага издръжката на ученици от Македония в педагогическите училища в Княжество България и извън него. Целта е ясна – разпространение на българска просвета в останалите в пределите на Османската империя земи, населени с българи.
Много от нашите първи специалисти от различни области на познанието, даряват според възможностите си суми, предназначени за развитие на науката. Има фондове и фондации, чиято цел е да се премират произведения с научен принос, както и за издаването на такива проучвания. Тези дарения дават възможност да се образуват значителни дарителски фондове към Министерството на просветата, Софийския университет и Българската академия на науките.
Военни дейци даряват за образованието на млади и надеждни войници, бъдещи офицери и командири на българската армия, за изграждане на паметници на загиналите във войните или на дейците за освобождението. С дарения от граждани и организации са издигнати в София паметника на националния герой В.Левски, на Цар Освободител, храм-паметникът „Св.Ал. Невски” , които са се превърнали в символи на града.
След печалния край на усилията за обединение в единно отечество на всички земи, населени с българи, в страната идват огромни потоци бежанци. И тук отново в помощ на оставилите роден дом и земя се притичват благородни дарители за осигуряване на най-необходимото – храна, дрехи и подслон. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. в София е създадено Македонско женско благотворително дружество за подпомагане на бежанците. Но дарителството се изразява не само в материални блага. Доброволният безплатен труд също е форма да дарителство. Взаимопомощ си оказват десетки хора при изграждането на жилища за бежанците и преселниците в градовете на страната.
Тази форма на спомоществователство е характерна и за изграждането на първите хижи на Витоша. Материалите за тях – най- вече тухлите, са качвани в раниците на запалените планинари. Ентусиасти са изградили и първите заслони в планината.
Най-големите дарители са често и сред най-преуспелите. Тук има имена на видни политици, общественици, предприемачи и търговци. Крупни суми са отпускани за строежи на сгради – църкви, училища и читалища, подслон за бездомни, и т.н. доходни здания – постройки за отдаване под наем, приходът от които е за определена благотворителна цел.
В София с дарението на Евлоги и Христо Георгиеви е изградена централната част на Софийския университет, а със средства на дружество „Майка” сградата на днешния Медицински колеж и Музея на МВР. Те са сред най-известните постройки в столицата, изградени с дарителски средства. И не на последно място трябва да споменем и столичната община, която безвъзмездно предоставя терени за построяването на сградите на Народното събрание и Народния театър и други важни обществени постройки.
Стотици са имената на фондовете и фондациите, открити в архивите и извадени от забрава в Енциклопедията, за да ни припомнят колко благородни са българите, как каузата на благодетелството се предава от баща на син заедно с наследяването на фабриката. И че няма по-добър паметник от този, да направиш добро на хората.
Печално е, че след 9 септември 1944 г. и по-специално след пълното преминаване на властта в ръцете на БКП, волята на дарителите е напълно пренебрегната. Събраните суми са прехвърлени в периода от 1946 г. до началото на 50-те год. на ХХ в. към държавния бюджет, а построените с дарения или завещани сгради са одържавени. Много от тях стоят и до днес и служат на обществото.
