КЛаДА – БГ e kационална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (CLaDA = CLARIN and DARIAH in Bulgaria)
CLARIN EU: www.clarin.eu
DARIAH EU: www.dariah.eu
В консорциума на КАаДА – БГ участват:
- Институт по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките
- Институт по математика и информатика на Българската академия на науките
- Онтотекст АД
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Нов български университет
- Шуменски университет „Константин Преславски“
- Булгариана – сдружение с нестопанска цел в обществена полза в областта на опазване на културното наследство
- Югозападен университет „Неофит Рилски“
- Сирма медия
- Кирило-Методиевски научен център към Българската академия на науките
- Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките
- Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките
- Бургаски свободен университет
- Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
- Регионален исторически музей София
Основната цел на проекта е да се създаде национална технологична инфраструктура за ресурси и технологии за езиковото, културното и историческото наследство. КЛаДА-БГ ще осигурява публичен достъп до езикови ресурси и дигитални представяния, програмни средства и услуги за посочените области. Инфраструктурата ще поддържа решаването на различни задачи, насочени към специализирана и към широка аудитория.
Проектът КЛаДА-БГ има няколко важни задачи:
- да създаде мрежа от ресурси и инструменти за българския език, културното и историческото наследство, които да бъдат с публичен достъп;
- да разработи и публикува редица уеб приложения, които да демонстрират потенциала на инфраструктурата по отношение на езиковите и семантичните технологии, както и необходимостта от създаване на езикови ресурси за крайните потребители;
- да тества тези приложения с крайните потребители;
- да организира лекции и информационни дни, с цел подобряване осведомеността на потребителите относно възможностите на инфраструктурата;
- да създаде основата на КЛаДА-БГ общество в България чрез поддържане комуникационни канали като: уеб сайт, уикистраница, блог, мейлинг лист, бюлетини и др.;
САЙТ: https://clada-bg.eu/bg/
Към 2020 г., ролята на Регионален исторически музей – София, в КЛаДА-БГ, беше дигитализирането на архива от информационни карти (досиета) на паметниците на културата към отдел „Недвижими културни ценности“. Архивът разполага с 1400 картона, които ще бъдат цялостно оформени. Под последното се разбира – пренасянето на цялата информация (текст, сканирането на негативите, аероснимка на съвременния паметник, историческа справка, както и добавянето при наличие на паметник от Електронен регистър на паметниците и художествените елементи в София) в дигитална единица. Те представляват подробно описание на всички недвижими културни паметници на територията на София и околността. В досието на НКЦ са описани настоящият и старият адрес на сградата, допълнен от GPS координати, както и цялости инфраструктурни характеристики (като населено място, община, квартал и официален номер в регистъра). Към прилежащата информация е приложена и историческа справка, отнасяща се до архитекта или притежателя на сградата. В следствие на това е събрана голяма база данни от информация, тясно свързана с личности, събития и дейности от историята на град София. Приложени са и датировките на паметниците, поставящи ги в определена времева рамка, препращайки ги към различни случки и хора.
В дигиталния картон са добавени и графи за градоустройство, обемно-пространствена структура, конструктивна система, строителни технологии и материали, както и архитектурно-художествения синтез на сградата. За по-лесното разбиране и кореспондиране на последните е направен и речник с използваните термини, придружени с хиперлинкове (интернет връзки) от различни сайтове като Уикипедия и прочие. Към досиета има и снимков материал от три различни естества и хронология. Дигитализирани са негативите на снимките от изграждането на този архив (50-те – 70-те на миналия век) в тогавашното им състояние. Придружени от съвременни аероснимки от настоящата ситуация. Като последен детайл са добавени и снимки от Електронен регистър на паметниците и художествените елементи в София, при наличието на възпитателна плоча за личност или отминало събитие.
Към настоящата 2021г. музеят продължава работа си по проекта. Тя е разпределена в четири отделни дейности, разграничаващи ги от следните задачи:
Дейност I Коопериране с Института по тракология за обогатяване историческата справка на НКЦ (основната дейност от 2020 г.). И по-специално свързването на определен паметник с биографията на личност, живяла в София (последното ще бъде предоставена от ИБЦТ-БАН).
Дейност II Включва създаването на досиета на археологически обекти.
Работата е разделена на 3 етапа:
- Подбор на археологически обекти, които да бъдат включени
- Набиране на информация – теренна документация, публикации и т.н. за обектите
- Попълване на картоните
Дейност III допълва работата по дигитализираните досиета, като ще бъде създадена база от данни за картини, предмети и артефакти, свързани с НКЦ – архитектурни и археологически, включени в проекта.
Дейност IV Включваща събиране на библиографска база от данни и дигитализиране на архивна документация, научни публикации и др., свързани с НКЦ – архитектурни и археологически.
