София има своето Възраждане и значими възрожденци. Софиянци преживяват всеобщия български възрожденски подем през втората половина на XVІІІ и през XІX век.  Представителите на софийския възрожденски елит в лицето на учители, просветители, общественици и дарители активно участват и подпомагат борбата на софиянци за светско образование, против социалните притeснения на гръцките владици и в подготовката на Българската национална революция.

В края на ХІХ век идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение намира широко разпространение сред българското общество. Под влияние на европейската практика в много градове ентусиасти започват да създават гимнастически дружества със сходна структура и с различни наименувания.

София има своето Възраждане и значими възрожденци. Софиянци преживяват всеобщия български възрожденски подем през втората половина на XVІІІ и през XІX век.  Представителите на софийския възрожденски елит в лицето на учители, просветители, общественици и дарители активно участват и подпомагат борбата на софиянци за светско образование, против социалните притeснения на гръцките владици и в подготовката на Българската национална революция.

В края на 20-те години на миналото столетие населението на София значително нараства и достига близо 250 000 жители. Въпреки сериозните битови и здравословни проблеми, които имат, софиянци търсят различни форми за разтоварване от „сивото ежедневие” и приятни развлечения.

Борисовата градина е най-голямата зелена площ в София. Тя е паметник на градинското изкуство, образец на европейския парков барок. До Освобождението 1878 г. мястото се възприема като част от градската мера, а по-късно се използва за учения на войници.