В началото на 1882 г. е оформена и наложена като задължителна от държавната власт нова празнична система в Княжество България. Независимо, че през следващите десетилетия тя често е променяна, в общи линии запазва началния си състав от 52 неделни дни и 31 други  празници, сравнително равномерно разпределени през годината.

За водоснабдяването на София са съществували винаги изключително благоприятни условия и твърте стари традиции. До прокарването на рилския водопровод в първата половина на 30-те години на ХХ в., главен водоизточник за селището е Витоша.

След Деветосептемврийския преврат София вече е социалистическа столица, а първите партийни ръководители черпят с пълни шепи от съветския опит – в политически и икономически план, за да може по-бързо и по-успешно българският народ да извърви пътя към „светлото комунистическо бъдеще“.

Днес  животът в столицата е твърде различен от някога, преди сто  и повече години, от края на ХIХ и началото на миналия век до 30-те-40-те години.  Колоритни фигури със интересни и полезни за времето си дейности са напълно изчезнали и забравени. Ето някои от тях.

След края на Първата световна война София преживява изключителен демографски бум. Към нея се насочват десетки хиляди бежанци и сънародници от цялата страна. Населението на столицата значително нараства. Ако през 1920 г. тук живеят 154 025 души, то през 1934 г. те са вече 287 095. Жителите на новообразуваните квартали са изправени пред сериозни битови проблеми.