През месец юли 2023 г. се навършват 35 години от провеждането на четвъртата и последна асамблея „Знаме на мира“.
Международната детска асамблея „Знаме на мира“ в София е фестивал на детското изкуство под егидата на ООН, организиран по идея на Людмила Живкова. Създаването му е свързано с обявяването на 1979 година от ООН за „Международна година на детето“. Комитетът за култура в Народна република България първоначално замисля да организира международна изложба на детски творби. Идеята е развита и София става домакин на първата асамблея с участието на деца от 79 държави, открита на 16 август 1979 г.
Девиз на международното движение „Знаме на мира” е: „Единство, Творчество, Красота”. То има общопризнат хуманен характер и няма политическа насоченост. Прието е като нова форма на дипломация и сътрудничество в името на мира. Освен от ООН и ЮНЕСКО, „Знаме на мира” е подкрепено и от УНИЦИФ, ИНСЕА и други международни организации.
Състояли са се общо четири асамблеи – първата през 1979 година, последвана от още три през период от три години – 1982, 1985 и 1988 година. Асамблеята през 1988 година се провежда между 10 и 20 юли. Всеки ден от програмата е бил посветен на творчество, радост и дружба. Участниците са показвали умения в литературното и научно-техническото творчество. Състояла се е и огромна изложба от рисунки, които децата сами подредили. Част от участниците премервали сили и на стадиона в столицата. Сред основните прояви на фестивала е сесията на Световния детски парламент, на който са били представители от общо 135 държави по света. Всички те издигнали гласове в защита на мира, свободата и равенството.
В дните на асамблеята от 13 до 22 юли в Националния дворец на културата се е състоял първият международен фестивал на детско кино. На него са показани най-новите произведения на седмото изкуство по това време. Успоредно с официалната програма са били организирани кинопанорами, както и творчески портрети на изтъкнати автори за деца. Освен това са били представени и кинематографиите на различните страни, участващи в асамблеята.
Като мащаб тази последна асамблея постига рекорд, в сравнение с предшестващите я. Въпреки, че нейния основен организатор не е сред живите от седем години. С падането на комунизма, движението спира да съществува в тези си размери.
