Денят на св. св. Кирил и Методий в София е единственият обществен празник на софиянци от предосвобожденската епоха, който съществува и се развива при различни социални условия. Причината за това е превръщането му в официален празник, чието честване придобива изключителна тържественост в столицата.
До 1885 г., когато София става център на всенародното честване на 1000-годишния юбилей на делото на св. св. Кирил и Методий, празникът е преди всичко посветен на българската просвета, но продължава да бъде и всенароден. Постепенно, през годините до края на второто десетилетие на ХХ в., той се утвърждава единствено като празник на просветата, училищата и обучението.
След Балканските войни, в София е направен неуспешен опит за възраждането на деня на св. св. Кирил и Методий като ден на „всебългарската цялост”. Без да стане такъв, той продължава да се чества като празник на българското училище и българската писменост. Въпреки различните политически влияния и съответстващите им изяви през 30-те и 40-те години на ХХ в. празникът остава ценен със запазения си до днес обреден състав, идващ от възрожденската епоха. В този смисъл могат да се посочат окичването със зеленина и цветя на класните стаи и сгради, молебените и съпровождащите ги слова, ученическите шествия, веселия и разходки.
Традиционно ученическите шествия в столицата са носели облика на няколкочасови манифестации. Въпреки промените през годините тези шествия стават стереотипни, особено през 30-те години на ХХ в. След големия молебен на пл. „Ал. Невски” и песните на представителния ученически хор, по бул. „Цар Освободител” се устройва шествие начело с иконата на Св. св. Кирил и Методий. След нея се подреждали министри, висши чиновници и след тях ученици от софийските училища.
Пред Военния клуб министърът на просветата поздравявал „дефилиращите”. След „министерското слово”, учениците преминавали през двора на Двореца и се отправяли към пл. „Св. Неделя”, където „излизали от строя и се разпръсквали”. Дори и в най- тежките години, както отбелязват почти всички съвременници, това е ден на непринудена радост, възторг и любов към училище и наука – упование на българите за бъдещето.
Във втората половина на ХХ в. празниците на св.св. Кирил и Методий разширяват своята значимост и от празници на обучението и обучаващите се се превръщат в празници на цялата българска общественост, ангажирана в сферата на културния живот на България. В страна, на този ден, започват да се устройват продължителни манифестации на ученици, учители, студенти, преподаватели, учени и цялата художествено-творческа интелигенция.
В столицата манифестиращите преминавали пред несъществуващия днес мавзолей на Георги Димитров, от който ги приветствали държавни и партийни ръководители начело с комунистическия лидер и държавен глава Тодор Живков. Колоните на манифестиращите с лозунги, трансперанти, макети, възстановки и знамена се придвижвали по бул. „Руски” (дн. бул. „Цар Освободител”) от бул. „Георги Димитров” (дн. бул. „Мария Луиза”) до площада пред катедралния храм „св. Ал. Невски”.
В последните години на 24 май се организира шествие на учащи се, преподаватели и български учени, които се събират пред Президентството. В шествието се включват Президентът и Кметът на столицата, министерски и общински служители, партийни лидери. Всички участници в шествието преминават по бул. „Цар Освободител”, през градинката между Народното събрание и СУ „Св. Климет Охридски”, пресичат бул. „Васил Левски” и пред НБ „Св. св. Кирил и Методий” се спират за тържество.
На фона на цветя, цветни гирлянди и веци, детски и ученически изпълнения, пред паметника на двамата славянобългарски просветители св. св. Кирил и Методий, Президентът на РБългария и Кметът на столицата отправят приветствени слова към всички присъстващи за празника.
Кателина Павлова, РИМ-София
