Преди сто години, това е времето на прабабите на сегашните деца. София все още не е този голям, шумен и забързан град. Игрите по цял ден са на улицата, тъй като там е спокойно, няма го потокът от коли, а само от време на време преминава някоя каруца.
Игрите на момчетата и момичетата са различни. А освен това те играят по отделно. Предпочитаните за момчетата са челикът, топчетата и пулчетата,често заменяни с копчета. Яздят се пръчки вместо кончета, люлеят се на импровизирани люлки, завързани на дърветата в двора . С прашки обстрелват зрели плодове или плашат кацнали птички. С паница, повдигната с клечка и завързана с връв се ловят врабчета, които после се пускат да отлетят на воля.
Рядкост са колелата и ако някое дете от по-заможно семейство се е сдобило с такова, то приятелчетата поред молят за по „едно кръгче”. Голяма радост е пускането на хвърчила в небето, направени ръчно с хартия и тънки летвички. Гумената топка е рядкост, а кожената е направо непозната. От стари, непотребни дрехи се прави парцалена топка и тя се рита с не по-малък хъс, отколкото това правят днешните деца. Карането на колело от обръч на стара бъчва или каца е също момчешко забавление, което изисква специални умения. Ако от извита метална пръчка има и „карачка”, това изкуство може да стигне до виртуозност. Зимно време късметлиите, които имат кънки, могат да се попързалят на замръзналото езеро. Останалите се возят на шейни, сглобени с подръчни средства от бащите.
Момичетата имат други игри. На учителки, на продавачки, на майки с деца. Деца, разбира се са техните кукли. Малко момичета имат истински кукли с порцеланови глави, красиви коси и дрехи. Повечето са с меко телце, напълнено с трици, а лицето в началото на ХХ в.е направено от сапун, с изрисувани очи, уста и вежди. Ако решиш да измиеш лицето на „детето” си, то се обезличава.
След тях се появяват картонените, а после и целулоидните главички на кукли. Куклите се хранят от сервизчета, в които се слага храна , направена от пясък, стрита тухла или тревички. Игрите на дама и народна топка са от времето на баба и дядо.
И за момичета, и за момчета голяма радост е домашното детско кино, което се прожектира на стената. Отначало прожекционните апарати са осветявани с газена лампа и имат стъклени плаки с картинки, а по-късно те са електрически и имат цецулоидни филмчета с приказки. Това домашно забавление става масово чак след 60-те години на миналия век. До тогава то е привилегия на децата на икономическия, политически и военен елит. Родените със „сребърна лъжичка в устата” имат и сребърна дрънкалка. Играчките им са донесени от странство. Това са предмети от бита, мебели, коли, къщи, домашни животни и др., които възпроизвеждат света на възрастните в миниатюра. Редят се кубчета и мозайки, сменят се дрехите на куклите с готови красиви рокли. И по-бедните деца сменят рокли на куклите си, но те са картонени, както и дрешките. Изрязват се с ножица и се закрепват с хартиени лентички.
Любимо зрелище за всички деца е циркът. Но в началото на миналия век е имало и „безплатен цирк” – хора покачени на кокили удивляват със странния си ръст. Мечкари ходят по улицата и карат мечката да прави разни номера, например да покаже как се реши коконата. Латерната със своята често фалшива мелодия събира децата около себе си. Вълнуващо събитие са карнавалите по уулиците на града в седмицата преди Заговезни. А „лимонацията”, което всъщност е илюминация /иначе казано заря, фойерверк/, е незабравим спомен във всяко детско сърце.
Захарните петлета, захаросаните ябълки, сладоледът, бонбоните, семките и фъстъците, дъвката от естествени смоли, наричана по турски съкъз, са сред любимите лакомства на децата. Бозата, салепът и лимонадата са желани от тях напитки. Устройват си и състезания, но не кой най-бързо, а кой най-бавно ще осмуче захарното петле, защото подобна наслада не е за всеки ден. Напълно непознат в края на ХIX в.,шоколадът постепенно минава на първа позиция в любимите сладости на децата и до днес.
Макар и със скромни играчки, малко достъпни забавления и неща за послаждане, някогашните деца са с волно и щастливо детство, лишено от многото забрани и изисквания към днешните.
Марияна Маринова, РИМ – София
На снимките:
1. Сребърна дрънкалка тип „зайче“, началото на XX в.
2. Детски прожекционен апарат, началото на XX в.
3. Детски порцеланов сервиз за чай, началото на XX в.
4. Шевна машина - играчка, началото на XX в.
5. Играчки войници, 40-те години на XX в.
