ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛЕН МУЗЕЙ - ГР.СОФИЯ

ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

ЗЗЛПСПОИН

Такси и цени за извършване на услуги и издаване на документи и дубликати от Регионален исторически музей - София

(съгласно извадка от Приложение А към Решение № 580 от 24.07.2025 г. на Столичен общински съвет)

I . Такси, събирани от Регионален исторически музей - София

1. за заверяване на препис и препис – извлечение на документи от основния и обменния фонд на музея:

1.1. за първа страница – 2,56 евро (5, 00 лв.);
1.2. за всяка следваща страница – 1,28 евро (2,50 лв.);

2. за извършване на писмена справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея – 5,11 евро (10,00 лв.) за всяка страница;

3. за извършване на писмена справка от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности (НКЦ):

3.1. за срок 10 дни – 5,11 евро (10,00 лв.) за една недвижими културна ценност;
3.2. за срок 24 часа – 10,23 евро (20,00 лв.) за една недвижима културна ценност;

4. за издаване на заверени копия на документи от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности:

4.1. за копие на хартиен носител – 2,56 евро (5, 00 лв.)/ страница;
4.2. за извлечение от документи – 1,28 евро (2,50 лв.)/ страница;
4.3. за копие на хартиен носител на технически документации и фото документации от документалния архивен фонд:
4. 3. 1. на техническа документация, вкл.архитектурни заснемания, инвестиционни проекти за консервация, реставрация и адаптация на НКЦ, силуетни планове, проекти за озеленяване и/или за благоустрояване, схеми, аналитични планове и концепции (на страница):

• във формат А4 – 5,62 евро (11,00 лв.);
• във формат А3 – 8,69 евро (17, 00 лв.);
• във формат А2 – 10,23 евро (20, 00 лв.);
• във формат А1 – 12,27 евро (24, 00 лв.);
• във формат А0 – 17,38 евро (34, 00 лв.);

4.3.2. на фотодокументации:

• снимки – 5,11 евро (10,00 лв.) за копие;
• електронно копие от негатив – 7,16 евро (14, 00 лв.) за кадър;

5. за предоставяне на писмена, тематична библиографска справка от служебната научна библиотека:

5.1. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на български език – 0,36 евро (0, 70 лв.);
5.2. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на чужд език – 0,36 евро (0, 70 лв./бр.);
5.3. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание или справочник) на български език – 0,36 евро (0, 70 лв./бр.);
5.4. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание) на чужд език – 0,72 евро (1, 40 лв./бр.);
5.5. за всяко намерено заглавия при поручване на базата данни на български език – 0,18 евро (0, 35 лв.);
5.6. за всяко намерено заглавие при проучване на базата данни на чужд език – 0,26 евро (0, 50 лв.);

6. за предоставяне на писмена фактографска справка от служебната научна библиотека:

6.1. за прегледан информационен източник на български език – 0,36 евро (0,70 лв.);
6.2. за прегледан информационен източник на чужд език – 0,51 евро (1, 00 лв.);

7. за достъп на външни база данни с информационно търсене или в библиотечната автоматизирана система онлайн база данни или база данни върху електронен носител и предоставяне на библиографска или пълнотекстова справка от служебната научна библиотека:

7.1. за 1 час – 3,58 евро (7, 00 лв.)
7.2. за намерено заглавие на български език – 0,13 евро (0,25 лв.);
7.3. за намерено заглавие на чужд език – 0,13 евро (0, 25 лв.);
7.4. за една статия с пълен текст – 1,53 евро (3, 00 лв.)

II . Цени на услуги, предоставяни от Регионален исторически музей - София

3. Цена за възпроизвеждане на архивни материали и движими културни ценности за:

3.1. документални, телевизионни, видеопродукции и др.
3.1.1. на първи започнат час снимачно време – 92,03 евро (180, 00 лв.);
3.1.2. на всеки следващ половин час – 46,02 евро (90, 00 лв.);
3.2. рекламни филмови продукции:
3.2.1. на първи започнат час снимачно време – 178,95 евро (350, 00 лв.);
3.2.2. на всеки следващ половин час – 89,48 евро (175,00 лв.);
3.3. издания на хартиен или електронен носител:
3.3.1. научно – документални- 1,53 евро (3,00 лв.) на лист/снимка;
3.3.2. популяризаторски – 4,60 евро (9, 00 лв.) на лист/ снимка;
3.3.3. реклами, календари, пощенски картички и др. – 8,69 евро (17, 00 лв.) на лист/снимка;
3.4. изложби:
3.4.1. документални - 1,79 евро (3,50 лв.) на лист/снимка;
3.4.2. с комерсиална цел – 6,14 евро (12, 00 лв.) на лист/снимка;
3.5. публикуване в интернет на снимки и документи (max 72 dpi) на сайта на потребителя – 4,60 евро (9,00 лв.) на лист/снимка на месец за срок до 1 г.;
3.6. Включените в т.3 цени са само за правото на използване на архивни документи и движими културни ценности при задължително цитиране на пълните им искови данни.
3.7. За подготовка на дипломни работи на студенти за придобиване на образователна степен "магистър" и дисертационни трудове на докторанти, за придобиване на образователна и научна степен "доктор" във висше учебно заведение, услугата по т.3.3.1. е безплатна, след представяне на удостоверение от съответния научен ръководител и разрешение на директора на Регионален исторически музей-София за всеки конкретен случай.
3.7.1. Лицата по т.3.7. заплащат техническите разходи за възпроизвеждане на архивни материали на хартиен носител в размер на 0,13 евро (0,25 лв.) на страница.

4. За провеждане на публични прояви и събития в обекти на Регионален исторически музей-София:

4.1 За провеждане на събития в сградата на Регионален исторически музей-София, пл. „Бански“ 1:

4.1.1. в централното фоайе (партер и първи етаж) – 153,39 евро (300,00 лв/час);

4.1.2. в зала „Временни и гостуващи изложби“ (партер) – 94,59 евро (185,00 лв/час);

4.1.2.1. за представяне на изложби – 76,69 евро (150,00 лв) на ден;

4.1.3. в зала „Временни и гостуващи изложби“ (първи етаж) – 102,26 евро  (200,00 лв/час);

4.1.3.1. за представяне на изложби – 81,81 евро (160,00 лв на ден);

4.1.4. в зала „Ретрокафене“ – 98,17 евро (192,00 лв/час).

4.2. За провеждане на събития в обект „Триъгълна кула на Сердика“:

4.2.1. в помещение - експозиционна зала, с площ около 150,00 кв.м.:

4.2.1.1. за 1 час – 108, 91 евро (213,00 лв);

4.2.1.2. за 1 ден – 649,34 евро (1270,00 лв);

4.2.1.3. – за представяне на изложби 63,91 евро (125,00 лв) на ден;

4.2.2. в помещение за временни изложби с площ от 140,60 кв.м. и склад към него с площ от 9,85 кв.м.:

4.2.2.1. за 1 час – 66,47 евро (130,00 лв);

4.2.2.2. за 1 ден – 529,19 евро (1035 лв);

4.2.2.3. за представяне на изложби – 53,69 евро (105,00 лв) на ден.

4.2.3. в помещение за временни изложби с площ от 57,05 кв.м. и склад към него с площ от 10,80 кв.м.:

4.2.3.1. за 1 час – 44, 74 евро (87,50 лв);

4.2.3.2. за 1 ден – 363,02 евро (710,00 лв);

4.2.3.3. за представяне на изложби – 35,79 евро (70,00 лв) на ден.

4.3. За провеждане на събития в обект АККК „Сердика“ (археологическо ниво под пл. „Независимост“ и бел. „Княгиня Мария Луиза“ 2).

2.3.1. в подкуполно пространство за културни събития:

4.3.1.1. за 1 час – 158,50 евро (310,00 лв);

4.3.1.2. за 1 ден – 951,00 евро (1860,00 лв);

4.3.1.3. за представяне на изложби – 94,59 евро (185,00 лв) на ден.

4.3.2. в зала 1 – конферентна зала с площ от 120,00 кв.м. и санитарани помещения:

4.3.2.1. за 1 час – 85,39 евро (167,00 лв);

4.3.2.2. за 1 ден – 682,57 евро (1335,00 лв);

4.3.3. в зала 2 – галерия, състояща се от две помещения с обща площ от 93 кв.м. и санитарни помещения:

4.3.3.1. за един час – 69,02 евро (135,00 лв);

4.3.3.2. за един ден – 552,20 евро (1080 лв);

4.3.3.3. за представяне на изложби – 56,24 евро (110,00 лв) на ден.

4.3.4. в зала 3 – галерия с площ от 38,00 кв.м. и санитарно помещение:

4.3.4.1. за 1 час 47,04 евро (92,00 лв);

4.3.4.2. за 1 ден – 370,69 евро (725,00 лв);

4.3.4.3. за представяне на изложби – 38,35 евро (75,00 лв) на ден.

4.3.5. в Детски образователен център, състоящ се от две помещения с обща площ от 115,00 кв.м.:

4.3.5.1. за 1 час – 49,08 евро (96,00 лв);

4.3.5.2. за 1 ден – 391,14 евро (765,00 лв);

4.4. За събития и проекти на Столична община и държавни институции – безплатно с разрешение на кмета на Столична община.

5. Директорът на Регионален исторически музей - София със заповед определя един ден седмично (четвъртък) с безплатен вход за посещение. За постоянната и временна експозиция в Централната сграда на пл. „Бански“ 1 входът е безплатен всеки първи и трети четвъртък от месеца. За Археологическо ниво на базиликата „Света София“ входът е безплатен всеки втори и четвърти четвъртък от месеца.

Такси и цени за извършване на услуги и издаване на документи и дубликати от Регионален исторически музей-София.

(съгласно Решение № 370 от 18.07.2013г. на Столичен общински съвет)

I . Такси, събирани от Регионален исторически музей-София.

1. за заверяване на препис и препис – извлечение на документи от основния и обменния фонд на музея:

1.1. за първа страница – 5, 00 лв.;
1.2. за всяка следваща страница – 2,50 лв.;

2. за извършване на писмена справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея – 10,00 лв. за всяка страница;

3. за извършване на писмена справка от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности (НКЦ):

3.1. за срок 10 дни – 10,00 лв. за една недвижими културна ценност;
3.2. за срок 24 часа – 20,00 лв. за една недвижима културна ценност;

4. за издаване на заверени копия на документи от документалния архивен фонд на недвижимите културни ценности:

4.1. за копие на хартиен носител – 5, 00 лв./ страница;
4.2. за извлечение от документи – 2,50 лв./ страница;
4.3. за копие на хартиен носител на технически документации и фото документации от документалния архивен фонд:
4. 3. 1. на техническа документация, вкл.архитектурни заснемания, инвестиционни проекти за консервация, реставрация и адаптация на НКЦ, силуетни планове, проекти за озеленяване и/или за благоустрояване, схеми, аналитични планове и концепции (на страница):

• във формат А4 – 11,00 лв.;
• във формат А3 – 17, 00 лв.;
• във формат А2 – 20, 00 лв.;
• във формат А1 – 24, 00 лв.;
• във формат А0 – 34, 00 лв.;

4.3.2. на фотодокументации:

• снимки – 10,00 лв. за копие;
• електронно копие от негатив – 14, 00 лв. за кадър;

5. за предоставяне на писмена, тематична библиографска справка от служебната научна библиотека:

5.1. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на български език – 0, 70 лв.;
5.2. за прегледана една годишнина от библиографския указател – базата данни на чужд език – 0, 70 лв./бр.;
5.3. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание или справочник) на български език – 0, 70 лв./бр.;
5.4. за прегледан първичен източник (вестник, книга, списание) на чужд език – 1, 40 лв./бр.;
5.5. за всяко намерено заглавия при поручване на базата данни на български език – 0, 35 лв.;
5.6. за всяко намерено заглавие при проучване на базата данни на чужд език – 0, 50 лв.;

6. за предоставяне на писмена фактографска справка от служебната научна библиотека:

6.1. за прегледан информационен източник на български език – 0,70 лв.;
6.2. за прегледан информационен източник на чужд език – 1, 00 лв.;

7. за достъп на външни база данни с информационно търсене или в библиотечната автоматизирана система онлайн база данни или база данни върху електронен носител и предоставяне на библиографска или пълнотекстова справка от служебната научна библиотека:

7.1. за 1 час – 7, 00 лв.
7.2. за намерено заглавие на български език – 0,25 лв.;
7.3. за намерено заглавие на чужд език – 0, 25 лв.;
7.4. за една статия с пълен текст – 3, 00 лв.

II . Цени на услуги, предоставяни от Общински културен институт "Музей за история на София"

1. Цена за заснемане с фотоапарат – 15, 00 лв.;
1.1. Цена за видеозаснемане – 100, 00 лв.;

2. Цена за ползване на паркинг на Музей за история на София – на час:

2.1. за автобус – 5, 00 лв.;
2.2. за микробус – 3, 00 лв.;
2.3. за всички останали МПС – 1, 00 лв.

3. Цена за възпроизвеждане на архивни материали и движими културни ценности за:

3.1. документални, телевизионни, видеопродукции и др.
3.1.1. на първи започнат час снимачно време – 180, 00 лв.;
3.1.2. на всеки следващ половин час – 90, 00 лв.;
3.2. рекламни филмови продукции:
3.2.1. на първи започнат час снимачно време – 350, 00 лв.;
3.2.2. на всеки следващ половин час – 175,00 лв.;
3.3. издания на хартиен или електронен носител:
3.3.1. научно – документални- 3,00 лв. на лист/снимка;
3.3.2. популяризаторски – 9, 00 лв. на лист/ снимка;
3.3.3. реклами, календари, пощенски картички и др. – 17, 00 лв. на лист/снимка;
3.4. изложби:
3.4.1. документални - 3,50 лв. на лист/снимка;
3.4.2. с комерсиална цел – 12, 00 лв. на лист/снимка;
3.5. публикуване в интернет на снимки и документи (max 72 dpi) на сайта на потребителя – 9,00 лв. на лист/снимка на месец за срок до 1 г.;
3.6. Включените в т.3 цени са само за правото на използване на архивни документи и движими културни ценности при задължително цитиране на пълните им искови данни.
3.7. За подготовка на дипломни работи на студенти за придобиване на образователна степен "магистър" и дисертационни трудове на докторанти, за придобиване на образователна и научна степен "доктор" във висше учебно заведение, услугата по т.3.3.1. е безплатна, след представяне на удостоверение от съответния научен ръководител и разрешение на директора на Регионален исторически музей-София за всеки конкретен случай.
3.7.1. Лицата по т.3.7. заплащат техническите разходи за възпроизвеждане на архивни материали на хартиен носител в размер на 0,25 лв. на страница.

4. Цени за провеждане на публични прояви в сградата на Регионален исторически музей-София:

4.1. за организиране на частни мероприятия:
4.1.1. до 2 часа – 300, 00 лв.;
4.1.2. за всеки следващ час – 150,00 лв.;
4.2. за проекти на Столична община и държавни институции – безплатно с разрешениее на Кмета на Столична община.

5. Директорът на Регионален исторически музей-София със заповед определя един ден седмично (четвъртък) с безплатен вход за посещение.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СОФИЯ представя изложба, посветена на групата на „Бистришките баби“. Официалното откриване се проведе на 29 март в зала „Инфоцентър“ в сградата на музея на пл. „Бански“ 1.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и края на Втората световна война, в България постепенно се установява власт, основана на едноличното управление на Българската комунистическа партия. Страната тръгва по пътя на изграждане на социализма. София остава столица на социалистическа България - тук са съсредоточени институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Първата задача пред кметската управа в края на 40-те и началото на 50-те г. на ХХ в. е отстраняването на последствията от бомбардировките - възстановяване на разрушените сгради, ремонт на канализацията, електрозахранващата мрежа, улиците, благоустрояване на площадите и зелените площи.

През 50-те г. на миналия век започва и оформянето на новия административен център на София. В унисон с господставащата идеология е въведен нов архитектурен стил т.нар „социалистически реализъм”. Сградите на властта: Партийният дом /дн. част от Народното събрание/, Министерството на тежката промишленост с голям магазин /дн. Министерски съвет и ЦУМ/, Министерството на електрификацията с прилежащ хотел към него /дн. Президенство с хотел „Балкан” / „Шератон”/ оформят Ларгото. То кореспондира с пл. „Ленин” /дн. пл. „Св. Неделя”/, където срещу Партийния дом е поставен монолитния паметник на Ленин.

Малко по-рано са построени Мавзолеят на Георги Димитров, Паметникът на Съветската армия и др. Първият е разрушен след началото на демократичните промени, а споровете и дебатите в обществото по отношение на втория продължават.

Запазени от унищожаване, реставрирани и експонирани са: църквата „Св. Георги – Ротондата”, храмът „Св. Петка Самарджийска”, археологическият комплекс „Източна порта на Сердика”. Знакови туристически обекти са и: храм - паметник „Александър Невски”, Боянската църква, базиликата „Св. София”. През 70-те г. на ХХ в. е обявен „Историко-археологчески резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец” и около 800 паметника на културата в централната градска част.

А градът непрекъснато се разраства, като от 50-те до началото на 60-те г. на ХХ в. селата на разстояние няколко километра от София са присъединени към столицата. Освен това след национализацията на промишлените, минните предприятия и сградния фонд, започва усилена индустриализация на големите градове. Това, заедно с насилственото коопериране на селското стопанство, води до масово преселване на компактни групи хора в столичния град. Въведено е софийско жителство, но то може да се придобие при постъпване на работа в промишлеността или градския транспорт, където има недостиг на работна ръка и трудът не е особено привлекателен. В резултат на индустриализацията на столицата е построен МК „Кремиковци”, Домостроителния комбинат, различни предприятия на електрониката, химическата и леката промишленост. В бъдеще голяма част от тези предприятия ще се окажат неефективни и причина за екологични проблеми в София като замърсяване на въздуха и почвата.

В София са съсредоточени повечето средни и висши учебни заведения, което я прави привлекателна за много млади хора – от страната и чужбина. В София се намира и най-голямото хранилище на книги - Народната библиотека, както Столична библиотека, софийските читалища и библиотеките им.

Културният живот в София се развива и в киносалоните, театрите, концертните и оперни зали, галериите. Залите на бившия Царски дворец се превръщат в Национална художествена галерия – най-голямата в страната.

Неизменна част от научния и културен живот на София са и нейните музеи. Наред с музеите и къщите-музеи, които изпълняват идеологически функции тук се намират: Архелогическия, Природо-научния, Националния политехнически музей, Музеят на София, Националния исторически музей и др., което допринася за съхраняване и популяризиране на историята и науката в столичния град. Населението на София продължва да расте. Това налага ускорено строителство в столицата върху част от землищата на бившите села, днес столични квартали. Липсата на перспективна планировка и осмисляне на някои градоустройствени решения, затруднява достъпа до междублоковите пространства и малките квартални улици. Индустриализацията на София и презастрояването се отразяват негативно върху зелените й площи, но тя все пак остава една от зелените столици в Европа.

С постижения, но и с някои нерешени проблеми, свързани с ремонта на уличната мрежа, с преработката на битовите отпадъци, недостигът на общински жилища и др., София в навечерието на демократичните промени в страната, остава предпочитаният град за живеене в България.

Макар да е един от най-старите градове в Европа, София е и една от младите й столици. Избрана е за адиминистративен центъра на Третата българска държава от Учредителното събрание в Търново на 3 април 1879 г. по идея на проф. Марин Дринов.

Градът тогава е 14-хилядно ориенталско селище с множество джамии. Разделен е на махали от малки къщи с дворове. Улиците са тесни, някои са задънени. Построени са без специална планировка, липсва благоустрояване.

Първите мероприятия по благоустрояването и превръщането на София в модерна европейска столица започват още при Временното руско управление. По време на една гръмотевична буря комендантът Мосолов нарежда да бъдат съборени минаретата на множество квартални джамии. През 1880 г. е направен първият регулационен план от руския архитект Копиткин. Той предвижда целият град да бъде регулиран „по американски” – с нови улици и широки булеварди.

Въодушевените от свободата наши деди продължават делото. В новата столица се стича цветът на нацията. По времето на кмета Димитър Петков София започва да придобива модерен европейски вид. За да се приложи градоустройствения план се разрушават и отчуждават много частни сгради. Оформят се днешните централни булеварди, площади и улици на града. Изграждат се и входните му порти – Орловия и Лъвовия мост. Старият водопровод е подменен с нови чугунени тръби. Градът има улично осветление с газови фенери, но много скоро , още в 1900 г. е осветен с електричество. Старият конски трамвай е заменен с електрически на 1 януари 1901 г.

Постепенно с увеличаване броя на населението, София разширява своята територия. Появяват се множество нови сгради, строени по европейски маниер от чужди и наши архитекти, дипломирани в чужбина. Построени са повече от 60 големи държавни и обществени сгради, паметници, стотици къщи. Някои от тях са станали емблематични за столицата като например Народното събрание, Държавната печатница – днес Музей на чуждестранното изкуство, Софийският университет, Българската академия на науките, Военният клуб, Халите, Централната минерална баня, Народният театър, Духовната академия, Синодалната палата, Докторският и Руският паметник, както и някои сгради като красивия хотел „Панах” и Славянска беседа, които вече не съществуват.

В периода от Освобождението до 1919 г., за по-малко от четири десетилетия градът променя коренно облика си. Променя се и битът на столичните граждани във всяко отношение – и домовете са различни, и мебелировката в тях, и дрехите на техните обитатели, и битовите им навици. София е модерен европейски град.

По късно се изграждат храм - паметника „Св. Александър Невски”, паметникът Цар освободител, Съдебната палата, Народната банка и много други, които съставляват архитектурното наследство на столичния град. Оформят се и паркове и градини, възникват ресторанти, бирарии, кафенета и сладкарници – любимо място за отмора и раздумка на столичани.

В продължение на десетилетия след османското завоевание, София запазва българския си облик и както пише рицарят Бертрандон дьо ла Брокиер през 1433 г., населението й не престава да очаква помощ от Европа, за да въстане и да се освободи. След кръстоносния поход на Януш Хуниади и Владислав ІІІ Ягело през 1443 г., градът претърпява мащабни наказателни акции и е превърнат в административен, политически и военен център на Османската империя – столица на нейните европейски владения. Всички пътешественици, преминали през София в тези времена, са на мнение, че тя е гъсто населен град с изключително „пъстроцветни“ жители. Българското население заема старите квартали на София и продължава да ползва част от своите храмове, които са първите поддръжници на православната вяра в града.

През ХVІ век София е голям християнски център, чиито жители водят интензивен и богат духовен живот. В него проповедникът и богослов Стефан Герлах посещава и описва 12 православни храма.

Този век ражда повечето софийски мъченици за христовата вяра. В него достига върха си Софийската книжовна школа – поп Пейо пише житие за свети Георги Софийски, а Матей Граматик – житие за свети Никола Нови. Процъфтява и софийското златарство, обслужващо местния християнски култ.

След падането на България под Османска власт в продължение на повече от 400 години просветният живот се представя единствено от килийните училища при църквите и манастирите - важни средища за ограмотяване, за запазване и предаване на писмеността, и поддържане и укрепване на народностната обособеност на българите.

Началото на преустройството на килийното училище в духа на възрожденските идеи в София поставя учителят Стоимен Рилчанин, който през 1828 г. създава домашно училище в своя дом.

Захарий Икономович Круша (1808/10 – 1881) е първият учител в София по взаимоучителния метод.

Но истинско светско образование в града е организирано от Сава Филаретов (1825 – 1863). Неговото дело последователно продължават наследниците му като главни учители Манол Лазаров, Константин Геров и Михаил Буботинов.

През 50-те години на ХІХ в. София вече има и мъжко, и девическо светско училище. Все по-често започват да се срещат лични библиотеки, появяват се различни читалища и дружества. Двамата най-големи благодетели на светското образование в града са Иван Денкоглу (1781 - 1861) и Димитър Трайкович (1817 - 1880).

В София за разлика от Пловдив, Търново и черноморските градове, гръцкия език и културно влияние е незначително. То се свързва и ограничава с назначаваните от Патриаршията митрополити. Гръцкият език е използван единствено от софийския владика, неговата канцелария и при богослужение, но никога не е успял да измести българския. Дори кондиките на митрополитската църква „Св. Неделя”, а и тези на взаимното училище са се водели успоредно на български и гръцки език.

Едновременно с църковната борба в София се разраства и борбата за политическо освобождение. През 1870 г. Васил Левски (1837 - 1873) създава Таен революционен комитет в града. Сподвижници на делото на Апостола са представителите на градския културен, икономически и духовен елит. Такива са: Йорданка Филаретова, Димитър Хаджиоцев, отец Генадий, хаджи Мано Стоянов, хаджи Боне Петров, благодетелят на училищата и бъдещ кмет на града Димитър Трайкович.

Дейци на комитета са и книжарите Никола Крушкин – Чолака, Георги Стоицев – Абаджията, Стоян Вардев – Табака и неговият братовчед – Никола Вардев. Първите трима са обесени от турците само месец и половина преди руската армия да освободи София. Никола Вардев успява да избегне смъртта и да дочака Освобождението. Четирите лъва на днешния „Лъвов мост“ са почит към паметта на тези четирима родолюбиви българи.

Смята се, че през бронзовата епоха (втората половина на IV – края на II хил. пр. Хр.) тракийските племена вече са населявали територията на България, включително и днешното Софийско поле. Макар и единични, движимите културни ценности от тази епоха свидетелстват за присъствие на тракийско население на мястото на бъдещия исторически градски център на София. Също оскъдни по количество, но не по-малко информативни, находките от старожелязната (ХІІ/XI–VІ в. пр. Хр.) до елинистическата (ІІІ–І в. пр. Хр.) епоха, намерени на територията на столицата, подсказват за вече уседнало население с все още неустановени селищни единици.

Античните автори отбелязват името на племето „серди“, заселило се трайно в днешното Софийско поле, споменавайки за селище, известно с названието Сердонполис (град на сердите). Името, вероятно от келтски произход, преминава и към развилия се тук от І в. сл. Хр. голям град – Сердика, разположен на главния имперски път Via Diagonalis. След 45 г. сл. Хр. територията, обитавана от сердите, се присъединява към новообразуваната римска провинция Тракия. Възникването на Сердика като урбанистичен център в началните десетилетия на І в. се дължи на участието на римски военни части. След 106 г., при имп. Марк Улпий Траян (98–117), градът получава права на муниципиум – селище с автономно управление и градска уредба. В чест на императора започва да се нарича Улпия Сердика, а в някои официални надписи се споменава като „най-блестящия град на сердите“.

Между 176–180 г., по време на съвместното управление на имп. Марк Аврелий и сина му Комод, градът е укрепен с крепостна стена с дължина ок. 1680 м, ограждаща площ от ок. 166 дка. Трасето на стената, наложено от естествената конфигурация на терена, определя укрепената градска площ и планировка. Следите от тази планировка и сега могат да бъдат разчетени в съвременните места и посоки на основни улици, булеварди и площадни пространства в центъра на София.

Важно място сред обществената архитектура заемат храмовете и светилищата на различни божества, особено здравеносните – Асклепий и Аполон Медикус, свързани с многобройните минерални извори около и в града. През ІІ в. е каптиран и топлият минерален извор, около който са издигнати градските терми (обществената баня).

Сердика сече собствени автономни монети. Монетосеченето започва по времето на съвместното управление на имп. Марк Аврелий и Луций Вер (161–169). През 260 г. при имп. Галиен (253–268) сердикийската автономна монетарница е превърната в държавна, императорска. Монетосеченето в нея продължава до 311 г., като за целия период на нейното съществуване там са секли монети около 30 императори и техните съпруги. Към 272 г., при имп. Аврелиан (270–275), на юг от р. Дунав административно са оформени две нови римски провинции – едната Крайбрежна Дакия, а другата Вътрешна (Средиземна) Дакия с главен град Сердика.

Началото на ІV в. е време на основни промени както за империята и нейните провинции, така и в частност за Сердика. Политическите и икономическите фактори, официализирането на християнството (Миланския едикт, 313 г.), налагането му като единствена официална държавна религия (381 г.) се отразяват с пълна сила върху статута и архитектурния облик на Сердика. Градът се превръща в един от най-важните раннохристиянски центрове в империята и през 343 г. тук е свикан Сердикийският църковен събор – продължение на Първия вселенски църковен събор в Никея от 325 г. На събора се взимат важни решения с дълготрайни последици за целия християнски свят. Времето на имп. Юстиниан І Велики (527–565) е последният период от разцвета на Сердика през късната античност. Най-вероятно тогава, източно от укрепената част, е издигната внушителната базилика „Св. София“, дала по-късно името си на града и заела мястото на един от символите върху столичния герб.

Софийското поле е с древна история на повече от 8 000 години. През неолита (новокаменната епоха), още в края на VII – началото на VI хил. пр. Хр., на брега на Слатинската река се заселват първите земеделци и скотовъдци, дошли от Югозападна Анатолия (Мала Азия) по т. нар. Струмски път. Тук те изграждат своите къщи (на територията на днешния квартал Слатина) и основават свое селище, което съществува около 500 години на площ от 80 дка. По време на археологическите проучвания се установява, че „слатинците“ са строили сравнително големи за времето си жилища – документирани са няколко с площ над 100 м2, което свидетелства за архитектурните им достижения. Стените са от плет, дебело обмазан с глина, а покривната конструкция е двускатна, покрита със слама или тръстика на снопове. Най-важното място в праисторическата къща е мястото на пещта, защото там се случва промяната – суровото тесто се превръща в хляб и се изпича месото. Растителните провизии се съхраняват в зърнохранилища, оформени на групи в пода на жилищата. Особено интересна е материалната култура в раннонеолитното селище Слатина-София. Тя се свързва с произхода на неговите обитатели. Първите мигранти – тези от Югозападна Анатолия – украсяват съдовете си с бяла боя, а впоследствие друга група, идваща от Средна и Западна Анатолия, донасят със себе си традициите на тъмно рисуваната керамика.

Освен за керамичните съдове хората от неолита използват глината, за да пресъздават своите вярвания и света, който ги заобикаля. От селището в Слатина произхождат едни от най-ранните глинени антропоморфни изображения на върховното им божество – Богинята Майка, олицетворяваща природата, и нейния партньор – Бога Бик – мъжкото начало. За високия социален статус на „слатинците“ свидетелства откритата през 2013 г. фигурка на Богинята Майка от мрамор, както и нефритената свастика от 2015 г. във вид на стилизирана жаба – символ на цикличността в природата и плодородието.

Данни за друго селище от неолита на територията на София има в кв. „Кремиковци“, а също така и в околните села – Курило (м. Кременица), Герман, Панчарево и др.

През периода на халколита (каменно-медната епоха, V – началото на IV хил. пр. Хр.) традициите в архитектурата се запазват, но друга част от материалната култура на праисторическото общество качествено се променя – създават се нови форми съдове, някои от които с графитна украса; появява се металургията на медта. Селища от халколита на територията на София и околността са регистрирани на пл. Александър I Батенберг – в градината на Царския дворец, в кв. „Подуяне“, при гр. Бухово (м. Урсол), както и при селата Гълъбовци (м. Пеклюк), Гниляне (м. Окол глава), Горни Лозен (м. Чунговица), Челопечене и др.

От бронзовата епоха (втората половина на IV – края на II хил. пр. Хр.) в София се намират единични находки. На прехода между къснобронзовата и ранножелязната епоха е една от най-уникалните за територията на България находки – златната купа, намерена в с. Казичене, Софийска област, датирана в периода X–VIII в. пр. Хр.