Основоположниците на българския театър преминават през безброй трудности и перипетии. Нелека е съдбата на първите наши артисти. Те играят представленията си в бараки, схлупени салони, пред една непридирчива, но и неподготвена публика за този вид изкуство. Но с времето постепенно се разгаря истинска треска за театър.

Възраждани и поддържани в последните две десетилетия, зимните маскаради в софийските села  Равно поле, Лесново, Нови хан и Габра, са свързани с Йордановден и Ивановден от православния християнски календар.

На 6 януари се отбелязва един голям празник известен с наименованията Богоявление, Йордановден и Водици. В края на ХІХ и първата половина на ХХ в. народните традиции за този празник се преплитат с църковните ритуали – молебени и водосвети и военните паради приемани от българския монарх.

В традиционната народна култура Коледа (25. ХІІ.) е най-големият зимен празник, подготовката за който започвала от Игнажден (20. ХІІ.) и по- голяма част от неговите обичаи  са съсредоточени в деня преди същинския празник – (24. ХІІ.). В софийско денят, предхождащ Коледа е известен с наименованията Малка Коледа, Бъдни вечер и Наядка (Д. Пасарел).

На 20 декември, според традиционния народен календар, българите честват Игнажден, а с него поставят началото на подготовката за коледните и новогодишните празници. В софийските села празникът е известен с наименованията „Игнат” (с ударение на „и” или на „а” в наименованието) или „Пулязовден” (с ударение на „я”).