Когато Учредителното народно събрание избира на 3 април 1879 г. София за столица на Новата българска държава, градът представлява позападнало ориенталско селище, загубило блясъка си от предишни славни епохи. По това време населението наброява между 11 и 15 хил. души.

Пансионът за сираци от Македония и Одринска Тракия в София, създаден и поддържан от Пиърс О`Махони, е осветен от софийския митрополит Партений  на 30 март 1904 г. На  откриването му се събират представители на софийския елит в центъра на София.

От древни времена София е известна с топлите си минерални извори, това природно благо, заради което центърът на града не е преместван повече от две хилядолетия. Славата на минералната  вода е неразривно свързана с баните, прочути още от древността.

През 1912   г. в столицата се случва интересно събитие. Столичната община се сдобива с  Летописна книга, в която гостите на столицата от страната и чужбина могат да записват своите впечатления и пожелания. Книгата се състои от неномерирани листа от луксозна, хартия. 

   През април 1938 г. към София са включени осем от колните села. Създава се Столична голяма община. Едно от присъединените селища е Горна баня. Хубавото му местоположение върху южния склон един от Люлинските хълмове и прочутите му минерални извори го правят привлекателно място за посещение от софиянци.